Когато Джо Байдън обеща миналия месец да се намеси с военна сила, ако Китай някога атакува Тайван, думите му бяга посрещнати остро от Пекин: ”Ако Вашингтон продължава да върви по грешен път, ще трябва да плати непоносима цена”, каза тогава говорител на външното министерство на Китай. Фразата беше широко разчетена като предупреждение за война. Същия ден Китай и Русия проведоха съвместни учения за ядрен бомбардировач близо до Япония. Това също беше отражение на нарастващите страхове във Вашингтон, че Пекин може да се опита да анексира Тайван през следващите няколко години.
Според Фил Дейвидсън, пенсиониран адмирал, който командваше американските сили в Индо-Тихоокеанския регион до миналата година, се очакват "десетилетия на безпокойство", особено що се отнася до периодът 2022 - 2027 г.
"Правя тази оценка поради зашеметяващите подобрения в китайските военни способности и капацитет, политическата графика за Си Дзинпин и дългосрочните икономически предизвикателства в бъдещето на Китай", посочи той пред Financial Times.
Въпреки че заплахата на Китай да завземе Тайван със сила е налице откакто китайското националистическо правителство и армия избягаха в Тайван през 1949 г. след загубата на гражданската война на континента, Пекин дълго време се фокусира върху привличането на острова в своята "кошара" с политически и икономически натиск.
Но много тайвански политици сега вярват, че тъй като китайската комунистическа партия губи надежда, че тези мерки някога ще проработят и с бързото модернизиране на нейните въоръжени сили, Си може да избере пътя на войната и то скоро.
Тайван отново влезе в центъра на вниманието като все по-опасна възпламенителна точка само дни след встъпването в длъжност на Байдън миналата година, когато китайски военни самолети симулираха ракетни атаки срещу американски самолетоносач, плаващ в околностите на страната. През следващите месеци Китай засили темпото и размерите на изтребителите и бомбардировачите близо до Тайван.
Фил Дейвидсън би тревога през март миналата година пред комисията по въоръжени сили на американския Сенат, че заплахата от китайско нападение срещу Тайван ще се прояви "през следващите шест години". Малко след това високопоставен американски служител каза пред Financial Times, че Си флиртува с идеята да вземе контрола над Тайван. Оттогава подобни предупреждения станаха по-широко разпространени и това също също така ускори промяната в разговора между Тайван и САЩ за това как да защитят острова.
Въпреки че Вашингтон от години призовава Тайпе да приеме като по-сериозен този риск, тайванското правителство и военните реагираха бавно. Но войната в Украйна послужи като сигнал за събуждане. Висши тайвански служители твърдят, че нападението на Русия срещу съседката е подчертало заплахата, пред която са изправени.
Но докато руската инвазия в Украйна фокусира вниманието върху потенциалната заплаха за Тайван, има една голяма разлика между двете ситуации: Китайската война срещу Тайван може да бъде война със САЩ.
През април 1979 г. САЩ приема закон, който цели да запази и насърчи обширни, близки и приятелски търговски, културни и други отношения между САЩ и Тайван. Законът изисква САЩ да дадат на страната оръжията, необходими за защита, и да поддържат собствения капацитет на САЩ да се противопоставят на сила или принуда, които биха застрашили сигурността на Тайван.
В миналото САЩ държаха тълкуването на този документ в полето на двусмислието и не се знаеше докъде точно се простира този ангажимент. В опит както да възпре Пекин да обмисли военна сила, така и да обезкуражи Тайпе да формализира своята независимост, Вашингтон отказа да уточни дали ще влезе във война между двете държави.
Изглежда, че Байдън е намалил драстично тази неяснота.
Попитан от репортер по време на скорошното си пътуване до Япония дали е готов да използва сила, за да защити Тайван, той каза: "Да. Това е ангажиментът, който поехме".
Белият дом побърза да подчертае – както направи след предишните подобни изявления на Байдън, които някои анализатори смятат за гафове – че политиката на САЩ към Тайван не се е променила.
Но висши служители в Тайван и страни, съюзници на САЩ, смятат, че Байдън се опитва да възпира Пекин, като сигнализира по-ясно, че може да се наложи да се бие и със САЩ.
"В случая с Украйна той каза предварително, че САЩ няма да влязат във войната. Но когато Китай почувства, че техният военен капацитет е достигнал нивото, готово за превземане на Тайван, простото използване на финансови или икономически санкции няма да се възприеме ефективно", посочи високопоставен тайвански служител пред FT.
Въпреки че има нарастваща загриженост за възможно нахлуване, времевата рамка на всякакви военни действия - и истинските намерения на Китай - все още са обект на интензивен дебат.
Според Фил Дейвидсън китайска атака може да се ръзгърне през 2027 г., когато е стогодишнината на Народната освободителна армия.
"Ако бъдат реализирани, целите за модернизация на НОАК до 2027 г. биха могли да осигурят на Пекин по-надеждни военни възможности в непредвидени случаи на Тайван“, се казва в годишния си доклад за китайската армия миналата година.
Някои анализатори се съмняват в датата. Но година след прогнозата му, правителствени и военни служители в Тайпе и Вашингтон казват, че процорецът от сега до 2027 г. е истинска заплаха.
Миналия октомври министърът на отбраната на Тайван Чиу Куо-ченг каза, че НОАК ще има "пълната способност“ да атакува Тайван до 2025 г. Аврил Хейнс, директорът на националното разузнаване на САЩ, наскоро каза на Конгреса, че заплахата за Тайван е била "остра“ между сега и 2030 г., което дава вяра на чувството за неотложност на Дейвидсън. Тайванските експерти виждат 2024 и 2025 г. като особено опасен период. Те вярват, че Си може да се изкуши да използва сила, ако управляващата Демократическа прогресивна партия, която настоява за запазване на фактическата независимост на Тайван, спечели отново на следващите президентски избори в началото на 2024 г., или ако усети политически вакуум в САЩ след следващия президентски избори в края на 2024 г.
Подготовка за най-лошото
Нарастващото безпокойство за потенциална китайска инвазия променя начина, по който Вашингтон и Тайпе мислят за защита на страната. Вашингтон се опитва повече от десетилетие да убеди Тайван да се подготви срещу китайско нахлуване. Но военните на страната продължиха да планират с предположението, че имат повече време за подготовка или може да не се наложи да се справят с пълномащабна инвазия.
Много тайвански експерти по отбрана виждат това като най-лошия сценарий, но се притесняват, че китайските военни се движат извън войната, като честите въздушни и морски учения на Пекин близо до Тайван, информационна война или може би дори морска блокада, могат да подкопаят решимостта на страната да се противопостави.
Но сега, когато САЩ все повече се фокусират върху краткосрочна заплаха от нахлуване и започна да налага решения - администрацията започна да отказва исканията на Тайван за големи оръжия като хеликоптери за борба с подводници, които според нея могат да бъдат бързо унищожени в китайско нападение и използва твърде много ценни ресурси.
Вместо това САЩ настояват за засилен фокус върху малки, сравнително евтини и живи оръжия като мобилните ракети, които биха били от полза само за отпор на китайски опит за нахлуване и окупация.
Тайванското правителство също беше подтикнато да действа на фона на допълнителната перспектива, предоставена от войната в Украйна. Високопоставени служители казват, че правителството на президента Цай Ин-уен сега е фокусирано върху това да направи страната по-устойчива, за да устои на китайска атака. Премиерът Су Ценг-чанг обеща подкрепа за удължаване на основната военна служба от текущите четири месеца на една година, както и за повишаване на военния бюджет досега със средно само 2 процента от брутния вътрешен продукт.
Разглежданите политики включват по-бърза и по-решителна реформа на недостатъчно обучените резервни сили на Тайван; изграждане на разпределени енергийни и комуникационни системи, които китайските кибернетични и ракетни атаки не биха могли да унищожат; закаляване на системи за управление; планиране на доставките на основни стоки във военно време; и възлагане на административни отговорности за гражданска защита.
Модернизацията на Китай
Има много доказателства от публично достъпни източници, че НОАК целенасочено преследва способностите, необходими за стартиране на инвазия. Единият е регистрирането на подводници, които могат да атакуват китайски военноморски кораби, превозващи войски за нашествие през пролива. От 1543 самолета, които НОАК прелетя в идентификационната зона на ПВО на Тайван от септември 2020 г., 262, втората по големина група, са самолети за борба с подводници. През април 2021 г. първият док за хеликоптер тип 075 на ВМС на НОАК, голям десантно щурмови кораб, който може да превозва хеликоптери и войски, влезе в експлоатация.
Това оставя силите все още далеч от необходимия им транспортен капацитет, но планира да използва цивилни фериботи, шлепове и плаващи рампи, за да изведе войските на брега дори без достъп до пристанище, според писанията на изследователи от Военнотранспортния университет на PLA. Използвайки репортажи по военния канал на китайската държавна телевизия и сателитни снимки, Майкъл Дам, пенсиониран офицер от военноморските сили на САЩ и изследовател в лабораторията по приложна физика на университета Джон Хопкинс, анализира две свързани учения през лятото на 2020 и 2021 г. Той вярва, че PLA разработва планове за мобилизиране на морския кораб "в огромен мащаб".
Някои анализатори смятат, че нахлуването в Тайван все още ще остане значително предизвикателство за НОАК за години напред - факт, който според тях е подчертан от борбите на Русия във военна операция при значително по-малко сложни обстоятелства. Според тях Китай се опитва да направи нещо много по-сложно и трудно.
И все пак, докато способността на Китай действително да извърши инвазия остава неясна, бързата модернизация на китайските въоръжени сили постави потенциалните му противници на тръни.
"Китай е на траектория на инвестиции. Ако САЩ продължат статуквото в подхода си към инвестициите в отбраната, разликата между двете ще бъде такава, че времевата линия ще се ускори в този прозорец“, казва Фил Дейвидсън.
Този дисбаланс може да направи ситуацията още по-опасна. Тайвански военен служител казва, че плановете на САЩ да укрепят позицията си в Индо-Тихоокеанския регион, като например изграждането на по-мобилни сили от морски пехотинци и излагането на китайски кораби на риск с ракети на контролирани от съюзниците острови, ще изискват няколко години. Съществуват обаче притеснения, че Пекин може да започне да мисли изпреварващо спрямо САЩ. Някои анализатори твърдят, че гледането на борбата на Русия в Украйна може също да демонстрира на Пекин колко е важно да се движи бързо. Някои тайвански политици смятат, че все по-ожесточената конкуренция на САЩ с Китай увеличава риска.
превод и редакция: Джесика Вълчева
