Донякъде това е бюджет на БСП. Мерките, които са вътре в актуализацията, реално се харесват от социалистите и по-скоро това са леви мерки. Това не са нито антикризисни, нито антиинфлационни, част от тях са социални мерки, които е хубаво да ги има, но може би не в този момент. Това коментира пред БНР бившият финансов министър Симеон Дянков във връзка с предстоящата актуализация на държавния бюджет, която да влезе в сила от 1 юли.
„Неразумно е да се обявява още в началото на годината, че ще има актуализация на бюджета и тя се налага заради въвеждането на реформи. Реформи реално няма. Финансовият министър (Асен Василев) сега казва, че сме в окото на кризата и това е антикризисна актуализация. Не се налагаше това да стане. Мерките, които сега се вземат, можеха да се вземат и с нормалната процедура по формиране на бюджета в края на миналата година“, смята той.
„Кризата изяде реформите“, обобщи Дянков, като се съгласи с тази констатация на редица финансови експерти.
Според него вдигането на дълга с над 1/3 за тази година е зари това, че правителството, а и предходните две служебни, закъсняха много с Плана за възстановяване и тези европейски пари няма да дойдат до края на 2022 г. и трябва дълг.
„Този бюджет трябваше много сериозно да погледне върху темата дали може да се намали инфлацията. От една страна, за да е по-лесно на българските граждани, а от друга - за да имаме какъвто и да е шанс, за да влезем в еврозоната. Това не стана и ние нямаме никакъв шанс да влезем от януари 2024 г. в еврозоната, каквото и да говори правителството“, коментира бившият финансов министър и добави, че динамиката на инфлацията у нас е негативна, както негативен е и дългът ни, а дефицитът също е проблем:
„По два от трите основни критерия не изпълняваме изискванията и с лоша динамика. Това е най-важното. Иначе можем да се пазарим с ЕЦБ, ако показваме различна динамика, а такава няма“.
Дянков изрази изненада от липсата на повече финансиране за строителния сектор, което е било обещавано няколко пъти от правителството:
„Така чаканата индексацията на цените на договорите в строителния сектор я няма в тази актуализация. Нито пък ги има обещаните около 600 млн. лева, които правителството взе назаем, така да се каже, за миналата година, за да доплати някои от тези договори. Само заради тези две липсващи мерки липсват някъде около милиард лева, това е значително за строителния сектор. По автомагистралите вече втора година не се строи, а това е проблем за голяма част от строителния бизнес в България, който е около 12% от БВП, но е проблем и за самите обекти, защото, ако нещо не се строи 2 години, то започва да се разрушава“.
