Маргините са невинни. Стана това, което всички подозираха, но трябваше да минат 5 години и да ни го каже съдът. Няма да спазя традицията след оправдателна присъда да се нападат обвинението, следствието и МВР. Но има неща, които трябва да се кажат ясно, за да се разбере как се стигна дотук.
На екипите, работили по сериала „братя Маргини”, сигурно има за какво да им се дърпат ушите. Но трябва да е ясно, че неуспехът им бе предизвестен. Доказателствата надничат зад политико-агитационната кампания, дело на политически кръгове от самото начало. Прокурори бяха въвлечени в игра, която те се опитаха да изиграят що годе реалистично. Само артистичност и желание обаче не бяха достатъчни. Трябват и доказателства. А със свидетели като Вили Моториста, за който казват, че стимулантите за него са като слънцето, въздуха и водата за всяка живо същество, това няма как да стане. На следователи и прокурори бе казано, че Красимир и Николай Маринови, са организирали убийствата на бизнесмените Иван Тодоров-Доктора и Никола Дамянов, както и на ген. Любен Гоцев. Казаха им го от ръководството на МВР и среди в правителството. Доста странен, но пикантен и удобен сюжет. Само дето бе труден за доказване. Странно е само защо обвинението тълкова дълго се опитваше да поддържа огъня, знаейки, че е бутафорен.
Историята
На 28 октомври 2005 г. двайсетина служители на Специализирания отряд за борба с тероризма обискират сградата, в която се помещава офисът на братята Красимир и Николай на бул. „Джеймс Баучер” № 87. В същата сграда се намира и застрахователното дружество „Булинс”, чиито съосновател е Големия Маргин. По време на обиска са проверени документацията и компютрите в офиса. Непосредствено след проверката Красимир Маринов е задържан в полицията за 24 часа. По-късно е арестуван и Малкия Маргин.
На 31 октомври 2005 г. прокуратурата повдига срещу братята Красимир и Николай Маринови, братята Иво и Светлин Карагеоргиеви и Веселин Тошев обвинения за приготовление убийството на споменатите вече лица, за участие в организирана престъпна група и незаконно притежание на оръжие.
Ден по-рано Иван Тодоров-Доктора, ген. Любен Гоцев и Никола Дамянов са поканени в Националната следствена служба във връзка с разследване за подготвяни атентати срещу тях.
Трите мишени
Любен Гоцев е бивш заместник-директор на Първо главно управление (външно разузнаване), министър на външните работи във второто правителство на Андрей Луканов, бил е и заместник-министър на вътрешните работи. През последните години Любен Гоцев е споменаван често като член на т.нар. „кръг „Монтерей”, който кадрува по високите етажи на политиката и изпълнителната власт. Малцина знаят, че след първите съобщения за готвен атентат срещу него, загрижени съпартийци на генерала му съобщават, че соцлидерът Станишев е споделил, че е нежелан на "Позитано" 20. По този начин Гоцев, несъмнено човек с влияние в ръзлични среди, се оказва на мушката на заговор и персона нон грата за соцръководството. Ледовете се пропукват чак през 2010 г., когато на 5 март самият Станишев присъства на рождения му ден.
Иван Тодоров-Доктора пък се прочу с извършен срещу него неуспешен атентат през април 2003 г. на бул. “Цариградско шосе”. Той има потвърдена на втора инстанция петгодишна присъда за отвличане и грабеж. На 22 февруари 2006 г. Доктора бе застрелян в столичния кв. „Лозенец”.
Който внимава в картинката, моментално ще се сети, че няколко дни преди ареста на Маргините, на 26 октомври 2005 г. в София бе застрелян Емил Кюлев, близък приятел и съветник на президента Георги Първанов, бивш милиционер, превъплатил се по-късно в банкер и милионер. Тези неща не са случайни.
След първия атентат Иван Тодоров заявява, че зад опита за убийството му стоят: "Бивш приятел, красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си."
Медиите стигат до извода, че това са бившият му приятел Петър Петров – Амигоса, Ася Зафирова (бинша приятелка на Доктора) и ген. Васил Василев, шеф на Националната полиция. Името му е споменато и от ген. Бойко Борисов, тогава главен секретар на МВР. Ген. Василев е освободен от поста 10 дена след това. По-късно обаче се оказва в Народното събрание като експерт във Вътрешната комисия не без протекциите на политици от БСП.
Във взривената кола са открити снимки и доклад за връзки на политици и магистрати с престъпни среди. Копия от тях са предадени на президента и премиера. Избухва скандал. Лицата от снимките са министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев и Пламен Петров и и тогавашния царски депутат - Мирослав Севлиевски.Четвъртия човек в играта на карти е Петър Петров- Амигоса, а на заден план усмихнат седи Иван Тодоров – Доктора . Мястото е яхта в Монако по време на кръг от Формула 1.
Освен посочените лица, в доклада фигурират и имената на военния прокурор Трендафил Трайков и апелативния прокурор от Софийска прокуратура Иван Петров. За тях се твърди, че имали нерегламентирани контакти с Доктора и Константин Димитров – Косьо Самоковеца. Има твърдания, но не и доказателства.
Заради доклада, на 25 април Бойко Борисов си подава оставката, но министър-председателят не я приема.
Слухове свързват Доктора и с Ценка Василева, бивша зам.-областна на Хасково, за която има съмнения, че му помагала в контрабандата с цигари. По-късно тя става съветничка на Сергей Станишев, а след това е част от политическия кабинет на шефа на ДАНС Петко Сертов, заедно с Алексей Петров.
На 22 февруари 2006 г. Иван Тодоров-Доктора е убит в джипа си в столичния кв. „Лозенец”. За убийството му тогавашния шеф на следствието Ангел Александров изрази съмнения, че Маргините са замесени, нищо че били в ареста. Думи, неподкрепени от нито едно доказателство.
Занимавам ви с тези подробности, скъпи читатели, защото са важни, а за тях все по-рядко някой се сеща.
Третата мишена е Никола Дамянов. За него се знае, че е бил близък до групировката ТИМ бизнесмен, която има интереси в банковата сфера, застраховането и туризма. Той е председател на надзорния съвет на “Централна кооперативна банка” АД. Дълги години търгува с петрол и химически продукти чрез ”Химимпорт”, бил е основен доставчик на нефтени продукти за бургаската петролна рафинерия и в приятелски отношения с Валентин Златев, шеф на ЛУКойл – България. През последните години от живота си купувал къщи в местността Ярема, на трийсетина километра от София.
На 23 март 2006 г. в Софийски градски съд е внесен обвинителният акт срещу Красимир Маринов, Николай Маринов, Иво Карагеоргиев, Светлин Карагеоргиев, Бисер Илиев, Стефан Рангелов, Веселин Тошев. Следственото дело е събрано в цели 17 тома.
Съдия по делото е Лада Паунова.
Процесът
В разпита си пред съдия на 27 октомври 2005 г. защитеният свидетел по делото - Велин Добрев обяснява, че поръчките за убийствата са давани от братя Маринови чрез Иво Карагеоргиев, като обикновено e споменавано името на Николай Маринов. Цената за всяка екзекуция била 40 000 евро. Добрев, Илиев и Рангелов са хората, които е трябвало да извършат убийствата, а целта на Тошев била да локализира жертвите, т.е. да изучи навиците им, да проследи маршрутите и начините им на придвижване.
Следват отлагания на съдебни заседания, боледуване на Големия Маргин, пак отлагания, изявления на прокурори, изявления на защитата, идването на чужди наблюдатели, на които очилата се изпотяват, когато слушат доказателствата в съдебна зала. Междувременно България е приета за член на Европейския съюз, а делото срещу Маргините се счита за един от „билетите” ни за ЕС. Те пък се определят като изкупителни жертви за пред Еврокомисията.
На братятя бе приписвано и убийството на Боби Цанков. Доста преди това им пришиваха и убийството на Емил Кюлев, за което вече стана дума. Също и множество други тежки престъпления. Арестуваха ги обаче именно заради Кюлев, защото МВР трябваше да демонстрира решителни действия и разкриване на атентати, с които ни знаеха по света повече, отколкото с българската роза и киселото мляко.
Защитата на двамата казва след оправдателните присъди на първа инстанция, че братя Маринови са били подложени на наказателна репресия. Допускат и съществуването на политически натиск. Със сигурност адвокатите знаят доста повече отколкото казват. Сигурен съм, че вече са активирани посредници, които да търсят договорка с доскорошните обвиняеми. Защото ако все пак излязат някои имена от квотата на поръчителите, ще настъпи институционална криза. Така както се предполагаше, че ако Маргините проговорят за отношениата си с политици от ареста, можеше тройната коалиция да не изкара мандата си.
Сещам се и за едно открито писмо на Красимир Маринов – Големия Маргин от януари 2006 г. В него той протестира срещу казаното от премиера Станишев в интервю за германския вестник “Билд”, че братята Маргини са лидери на една от най-сериозните криминални групировки у нас.
Красимир Маринов попита Станишев на какви основания прави подобен извод, след като не е осъждан досега и е сред най-големите данъкоплатци в България.
Имам законен бизнес, който е проверяван многократно, казва Красимир Маринов и, без да уточнява на кого заявява, че освен данъкоплатец, е и спонсор.
Големият Маргин възразява и срещу онази част от публикацията в “Билд”, според която премиерът Станишев е казал, че братята Маргини ще бъдат осъдени.
Тогава спонсора остана скрит. Доста по-късно експертът от „Позитано” 20 и бивш шеф в Държавна сигурност Цвятко Цветков обяви, че Румен Петков имал вземане-даване с Маргина. Петков контрира, че Цветков пък наричал Маргините „наши момчета” и ходатайствал за тях пред него, когато бил министър. Истината е, че и двамата много добре знаят за какво става дума, но не им отърва да говорят за това.
БСП, както и други партии у нас, се финансира непрозрачно. В предизборните кампании се наливат милиони, които няма откъде другаде да дойдат, освен от спонсори, някои от които, макар и щедри, са неподходящи да се снимаш с тях. Пари за столетницата е събирал Николай Добрев, обикаляйки фирми и групировки. След смъртта му, с тази задача се заема Румен Петков. По-късно той става вътрешен министър и арестува братя Маринови. Те пък в един момент споменават, че са били спонсори на някой или нещо си.
В частни разговори ген. Любен Гоцев е споделял, че никога не е имал нещо общо с Маргините и е безкрайно учуден, че са искали да го убият. Всъщност той научава, че е мишена в потайна доба, когато високопоставени шефове от МВР го посещават в дома му и го запознават с поръчката. Странното е, че макар да са силно загрижени за него и семейството му, не поставят охрана. Съветват го обаче да бъде нащрек. И той се заключва за дълго в жилището си...
Сега е лесно да се предположи, че процесът срещу братя Маринови е бил скалъпен. Може и така да е. По-важно е да се каже кой и защо го е направил. Да се заметат следите на убийците на Кюлев е само част от замислената конспирация. Другата е да бъдат отстранени обвинените братя от бизнес, на който са хвърлили око близки до властта кръгове. Това става факт, твърдят още преди повече от 4 години запознати с навиците и апетите на властта. Подобни съмнения има и за ликвидирането на Косьо Самоковеца в Амстердам. В доклад на НСБОП от онова време са посочени канали и висши митнически служители, които подпомагат контрабандата и се отчитат в партийни централи. Докладът обаче така и не става публичен, макар че отделни пасажи се появяват в медиите.
Изводите
Едва ли някой се съмнява вече, че освен „чадър” над трафика, контрабандата, търговията с дрога и сексробини, прането на пари, се опъва „чадър” и над поръчкови убийства. Въпреки възприетото и щедро пробутвано на медиите клише, че се „разчистват сметки в престъпния свят”. Дори то да съдържа някаква истина, без височайша благословия атентатите и тяхното неразкриване са мисия невъзможна. Съдете сами: Кюлев е разстрелян на т.нар. „правителствено трасе” – бул. „България”. Това е ярка демонстрация, че някой може да поръчва каквото си иска отмъщение, без да го е еня за гората от камери, която уж трябва да записва всичко в този район. Заподозрени няма и до днес. Едва ли и ще има.
Филип Найденов-Фатик бе убит по същия маршрут и пак няма записи, нито заподозрени. Той също бе свързван с доста влиятелни хора в държавата.
Така неусетно, следвайки пътечката на логиката, стигаме и до „октопода”. Той е събирателен образ на любовната връзка между политици – изпълнители на високо ниво – изпълнители на средно ниво – наемни убийци – изпълнители на ниско ниво. По света това се нарича мафия. Има я и у нас, но политическият елит отказва да признае това. Което не заблуждава нито българите, нито партньорите в ЕС и НАТО.
Отдавна се говори за срещи на магистрати с влиятелни личности от бизнеса и политиката още в началото на процеса срещу братя Маринови. Също и за възходящата линия на благополучието на хора, ангажирани в процеса срещу Маргините. Все по-трудно ще бъде да се обори твърдението, че превръщането на братята в най-големите злодеи, е резултат на добре подготвена и реализирана пропагандна кампания, което разбира се не ги превръща автоматично в ангели. Тежката вреда всъщност е съмнението, че подобни процеси е могат да бъдат поръчани и нагласени. Надеждата за опровержение се крие в задаващите се дела по „Наглите”, „Октопод”, „Медузи” и пр. Минава задължително и през осветяване на кукловодите. Не се ли случи това, шансовете да станем нормална държава ще се изравнят с тези, да спечелим световното по футбол...
Огнян Стефанов
