България е в политически хаос. За пореден път. И докато едните потъркват мръсните си ръце в ъгъла и правят политически сметки, другите се карат като стари свекърви за това кой е по-по-най-виновен за сегашната ситуация. Забравиха многоуважаемите, че истинските въпроси не са кой какви пари в чий джоб ще вкара. Истинските въпроси са как ще си вържем гащите във времена на война, инфлация и безпрецедентна световна криза.
Никой обаче не го е еня.
Защото, оказва се, популизмът е като бръшлян по фасадата на някоя сграда. Изглежда много красиво, но убива политическите идеологии и моралът, които стоят зад него (уж). Популизмът е като красива, но празна кутия, която грабва окото, но после оставя горчивият вкус на разочарованието.
Но стига с метафорите.
Какво стана с вашата отговорност, господа? Какво стана с борбата за народното благо? “Конструктивната опозиция” в лицето на ГЕРБ изглежда вижда чудесна възможност в нови избори и даже зове за вот на (не)доверие, защото нямало, видите ли, как Петков и сие да кроят планове за правителство на малцинството, ако не разполагали с доверието на Народното събрание. Думите са на господин Тома Биков - един от най-големите говорители на ГЕРБ и най-големите бранители на Бойко Борисов. Сиреч, вика Биков, най-добре е да идем на избори.
Във време на война, която ще продължи незнайно докога. Във време на чудовищна инфлация, в което цените растат с всеки изминал ден, но никой нищо не може да направи по въпроса. Във времена, в които трябва да се вземат тежки решения, няма приета актуализация на бюджета и казано просто - пари нЕма, вие, отговорни и особено конструктивни господа, искате да се явим на нови избори. Защо? Защото ще възпроизведат нещо по-различно? Не, няма.
Толкова ли ви беше важно да прокарате тяснопартийните си интереси, скъпи сценаристи? Толкова ли беше наложително тъкмо тия пари за пътища да бъдат дадени на МРРБ, че да хвърлите страната в пореден хаос? Правителство с ваше участие си беше руска рулетка от ден 1. Спомняме си много добре какво стана при първите избори през април миналата година, спомняме си какво стана и при вторите и си спомняме всички предложения, които направихте. Спомняме си компрометираните личности, които издигнахте за кандидат-премиери и си спомняме как казахте “Пичове, няма да стане”, когато никой не се съгласи да ви играе по свирката.
Къде са реформите, които обещахте, скъпи господа, завършили Харвард и многоуважаеми представители на градската десница. Какво стана със съдебната реформа, например? Главният прокурор Иван Гешев имаше по-голяма инициатива от вас, което само по себе си е срамно. Какво стана с борбата с корупцията? Предложихте нов шеф на КПКОНПИ едва вчера, месеци след като обещахте, че това ще е една от първите реформирани у нас структури.
Къде са милиардите инвестиции, които уж са привлечени у нас? Има ли конфликти на интереси? Какво стана с проверката на “Gem Corp” и завода за батерии, например? Какво точно стана на “Капитан Андреево”?
И един кратък въпрос към госпожа Нинова - как спите вечер? Питам само.
Казвала съм го и преди - няма какво друго да очакваме, когато начело на държавата застанаха шоумени и сценаристи. Шоуто изисква хляб и зрелища, а в тези няколко месеца имаше от всичко по много. Няма какво да очакваме, когато начело на държавата застанаха хора с мениджърско мислене. Това не е фирма. Това е държава. Няма какво друго да очакваме, когато начело на държавата застана наследница на комунистическата партия, която от години с популизъм се опитва да хване държавното кормило. Няма какво друго да очакваме, когато в опозиция имаме лица, които си играят с обществените настроения и криворазбраната ни представа за история. Няма какво друго да очакваме, когато в опозиция имаме корумпирани лица.
Мирише на избори.
Джесика Вълчева
