Светлана, сервитьорката от Украйна, която ни обслужи в хотелче в Рибарица, работеше там от три седмици и много се стараеше да говори на български. Тя е от базата на бежанците там...
Похвалих я за хубавия български, с който тя обслужва. Тя ми каза, че това й е последния ден на работа в прекрасния хотел „Планината“ в селото. Разплака се. „Исках много да продължа да работя, но е невъзможно.“
Светлана е от бежанците, които искат да се интегрират и да работят, но държавата ПРЕЧИ! Ще ви разкажа как.
Този пост е за смешното ни правителство, особено за оня смешник -- министъра на туризма – проданов от бсп—който каза, че е време на бежанците да почват да бачкат и да се интегрират. Нека разкажа на смешниците от правителството как това е НЕВЪЗМОЖНО!
Светлана е пристигнала от Николаев през април, хора от Бюрото по труда са дошли да търсят работници, намерена й е работа в хотел „Планината“ в с. Рибарица за минимална заплата. (каквато получават почти всички бежанци). Тя с радост започва. Хората от хотела са много доволни от работата й. Светлана ударно учи български. Получава по 40 лв на ден. Но идва съдбовния първи юни! Какво се случва?
Държавата казва, който живее в хотелите и работи – да си плаща! Ето каква е ситуацията на Светлана –хотелът й иска 35 лв. на ден, ако тя работи. Това покрива нощувката й и само закуската. Надникът й е 40 лв. на ден. Т.е. за нея е по-логично да не работи и да има три хранения на ден и покрив над главата й.
Тя е и с възрастна жена – майката на съпруга й. Не може да се изнесе от хотела и да си вземе квартира, нали?! 710 лева за двете няма как да ги изхранят, нали, министър проданов! И затова Светлана напуска работата си. Хотел „Планината“ й предлага да живее в него и да работи там. Но Светлана не иска да излиза от системата за „сигурност“, като обитател на държавна база и затова напуска работа! Параграф 22, нали!
Интегрирайте се, ама няма как, нали?! Фондацията пита Светлана дали разполага с пари – тя каза „О да, благодаря, имам още 5000 гривни!“ Хващам аз калкулатора и виждам, че 5000 гривни са $169! Питам я, мъжът в Украйна работи ли, тя казва – „О, не! Като почна войната всичко свърши! Имахме малко магазинче и то е разбито от руските снаряди!“ (говорим за Николаев, в който в момента няма и питейна вода, защото руските агресори са разбили водопровода!) Иначе Светлана е учителка по професия –интелигентна, културна и адаптивна!
Работодателката й плачеше, че трябва да се раздели с нея. Фондацията помогна на Светлана с пари, след като по принуда тя загуби работата си. Та, правителството, и особено Калинката вице премиер– как ще коментирате това?!
Иначе, пак да благодаря на всички съпричастни с каузата на Фондация „Открито сърце“. В много случаи ние наистина заместваме държавата.
Татяна Кристи, Фейсбук
