Сериозни заявки, големи обещания и лъч надежда разцепиха мрака в народната душа преди няколко месеца. Всички ликуваха - ГЕРБ не бяха на власт, нови и решени на промяна момчета и момичета хванаха държавното кормило и България тръгна да излиза от калта, в която тъна десетки години. Няколко месеца по-късно обаче се оказа, че никой в тая коалиция не може да понася остналите.
Коалицията между четири напълно различни формации беше бомба със закъснител още в началото. Много неща можеха да се объркат, но малко по-големи оптимисти или наивници смятаха, че тия хора ще загърбят различията си за общото благо. Глупци. Свикнали сме с месианството. Интелигентните господа се оказаха добре облечени популисти с тясно партийни интереси, на които гражданите повярваха за пореден път.
Днес всеки е готов да хвърли кал по другите с надежда, че ръцете му ще останат чисти. И е готов да се подложи на детектор на лъжата, за да докаже, че той е по-голям католик и от папата. Да докаже, че е най-чистият сред чистите. Да докаже, че всички лъжат, а той сам казва най-голямата истина. А истината? Истината е, че никой не ви вярва, момчета. И има защо.
Кал. Няколко месеца по-късно се оглеждам и навсякъде около мен е кал. Но запомнете, с кални намерения не можете да направите нищо чисто, пичове. Толкова е просто.
Джесика Вълчева
