Сценографията си я бива: тъмен екран, на който изгрява бръснатата глава на Слави Трифонов. Гримасите му говорят за мирова скръб или зъбобол. Лудост или ефект от заболяване? Докога ще ни играят тоя номер?
Коментар на проф. Ивайло Дичев в DW.
Г-н Трифонов ни поставя пред дилемата, която от месеци имаме с Путин. Дали следва някакъв рационален план? Или просто сме свидетели на лудост, ефект от някакво заболяване? В известен смисъл дори най-злодейският сценарий изглежда по-успокояващ, защото поне ще разберем какво става – иска да завладее Донбас, ох, добре, избегнахме Третата световна война…
В случая на г-н Трифонов рационалното подозрение е, че е бил „активиран“ - за да спре откъсването на България от руската орбита, да блокира газовата диверсификация, еврото, съдебната реформа и тъй нататък. „Когато ти казват, че не става дума за пари, става дума именно за пари“, гласи поговорката. Е, добре, ако сме сигурни, че ИТН просто се борят за едни пари от пътните строежи, май ще ни стане по-леко. Но каква логика има една партия да чупи държавата, която управлява, за да се сдобие с пари? Никаква.
Откак му отказали назначението на Каримански г-н Трифонов вече не вдигал телефона на партньорите си, за интервюта не смеем и да мечтаем. Почваме да търсим трескаво други обяснения – някакви криминални зависимости от миналото, невърнати борчове, болестен нарцисизъм? Вярно, че в жанра на трилърите има и обяснения с любов и ревност, но към този персонаж май не подхождат.
Сценографията си я бива
И ето че съспенсът се засилва. Погледнете го откъм сценографията. Тъмен екран, на който изгрява бръснатата глава. Докато в кадъра влизаше диванчето, все още имахме усещане за някаква битова нормалност – спусналата се тъмнина сега обвива Фейсбук-бункера в тайнственост. Гримасите, които съпровождат изявлението, говорят или за дълбока мирова скръб, или за зъбобол (признавам, че Путин го докарва по-дружелюбен!). Усещането за метафизика се засилва от безапелационния потоп, изпращан на българската държава. В същия ден физическото му превъплъщение в реалния свят - Тошко - обръсна главата си в знак на протест срещу вероломните партньори. И понеже е за втори път, не се затрудняваме да разгадаем символиката: раздяла – траур - политическо прераждане.
Странни са аргументите, с които г-н Трифонов нападна правителството, точно трийсет години след депесарския шут на г-н Доган, нанесен на Филип Димитров. Че нямало пари в държавата, очевидно противоречи на всички икономически анализи: по общо мнение постъпленията в хазната в момента са по-високи заради инфлацията.
Всъщност Трифонов говори за ония 9 милиарда, за които несполучливият му кандидат-премиер Николай Василев настойчиво питаше. В по-нататъшната разправия се появиха едни 3,6 милиарда, после едни 3,9, после едни 2, всичко това с размахване на листчета по студията. Междувременно за 9-те получихме подробен отговор, но Трифонов не намери за нужно да оттегли демиургичния си гняв.
"Македонското кроше"
И понеже бюджетните познания на един шоумен по-трудно убеждават, той реши отново да заложи на сигурно: подготвяло се национално предателство за Македония. Нещо дочули, нещо заподозрели и хайде, партията ляга на барикадата. Не знам колко пъти нашата публика ще позволи да ѝ играят тоя номер – за каквито и длъжности, пари или караници да иде реч, македонското кроше е готово – публиката се олюлява патриотически и забравя за какво се е възмущавала.
Истанбулската конвенция игра тая роля известно време, какво ще измислят по-нататък не знам - тия теми се изтъркват, колкото и да е кретенизирана нашата публика от безотговорните медии. Надявам се, че чашата взе да прелива и нашият съгражданин ще разбере, че с това вето го гъбаркат. Че то е вредно за националния ни интерес, защото не е ясно какво точно искаме от Северна Македония и затова нищо няма да постигнем, освен дето безплодни политици ще ни баламосват патриотически. Колко по-добре щеше да е г-н Трифонов да беше изпял едно „Облаче ле бяло“!
Най-смущаващи са детинските представи за политиката в ИТН. Мъжкарска чест, предателства, обиди - чудя се дали не играят канадска борба на партийните сбирки. А от политиката ние очакваме резултати: не ми носи нищо това, че някой се е обидил и е остригал главата си, носи ми това, че някой е докарал два танкера втечнен газ. Може да се е молил, да се е унижавал, важното е, че е успял. Нямам никакъв интерес дали министърката на ИТН се е скарала по женски със съветничката на г-н Петков, както намеква Трифонов, много по-важно е външната ни политика да ангажира Европа като гарант, че правата на българите в Скопие ще се спазват.
Субкултурният момент на тази партия подсилват оригинални ходове от репертоара на трилърите. Г-н Балабанов например неочаквано за водещата изважда лист, на който Кирил Петков е надраскал сатанински план за предателство спрямо сакралното вето. Призовава за графологична експертиза. Тошко пък по някакъв повод предлага да се подложи на детектор на лъжата, което обещава живописни кадри. Иначе безличната министърка на външните работи се включва в сюжета, насочвайки потерята към едни паметни бележки от тайни разговори на нашите хора с чужди дипломати, на които тя лично не била присъствала, но пък имали гриф „строго секретно“. Как да не чакаш следващата серия?
Кои гласуваха за ИТН
Все пак избирателите не са само зрители. Какво освен шоу очакват те от партията, за която са гласували не веднъж, а три пъти? Много от тях са емигранти и възприемат българските неща по-скоро естетически; други явно никога не са се интересували от политика; трети имат тежки проблеми с правописа. Във Фейсбук страниците, които очевидно са основната форма на партиен живот, аз и сега не успявам да открия никакви собствено политически искания. По-високи пенсии или напротив - повече пари за бизнеса? Ремонт на пътищата или по-ниски тол такси? Нищо!
Миналата година възторгът (постовете с по три удивителни, гифовете с ръкопляскания…) идваше от това, че техният Слави е наказал политиците, че им е дал да се разберат.
След заявката за ликвидиране на коалицията, пак има доволни, защото макар и късно лидерът им се е осъзнал и е направил това, което трябва (а именно наказал е политиците, дал им е да се разберат). Истината е, че този път рязко е нараснало разочарованието: „Всички сте един дол дренки! Да ви няма!“ „Същият помияр си и ти като тях“ „На всички ни се искаше да сте нашият Зеленски, но уви не слязохте на фронтовата линия“, „Партии-мартии пълен въздух“. Но аз поне не видях и един коментар, който да критикуваше политики – например „не направихте съдебна реформа“ или пък „свалете ДДС не само на хляба, но и на сиренето“.
Протестен електорат - това са хора, които НЕ очакват избраникът им да управлява. Всъщност основното разочарование на тези хора е, че с тяхна помощ Трифонов все пак се е домогнал до властта. Затова оттеглянето на ИТН им дава тъкмо това, което искат: провал на партията, политиката, държавата. Провал, който се превръща в отмъщение за собствените им житейски неуспехи.
И Трифонов скоро ще разбере това
Политикът Трифонов ни уверява, че не е политик, взел е властта, защото не го интересува властта, направил е партия само защото мрази партиите. Този медиен трик на антиполитиката беше на мода и в други страни – спомнете си цирковете на Бепе Грило в Италия, на Тръмп в Америка. Работата е там, че модата май взе да отшумява и г-н Трифонов скоро ще разбере това. Тази парадоксална поза в първия момент поразява въображението, но в нея не може да се пребивава дълго. Често го сравняват с Костадинов, но това е подвеждащо: „Възраждане“ е опасна, вредна партия, но съвсем не играе номера на антиполитиката и ако случайно се добере до властта, едва ли ще я пусне доброволно.
Послепис
Струва ми се, че още при двата провалени предни парламента беше ясно, че на ИТН не може да се разчита: да изваждаш публично политически разговори, за да уязвиш партньорите си – това е отрицание на самата същност на тази трудна професия, каквато е политиката и която те просто не искат да практикуват (и това - отвъд евентуалните кукловоди, нарцисизма, неопитността).
Коалицията трябваше от самото начало да се примири, че няма сигурен четвърти партньор и да търси резервни мостове към една от двете опозиционни партии, защото беше ясно, че рано или късно тези ще ги предадат. Вярно, че това противоречи на високите морални заявки на протестите от 2020, но вижте, пропорционалната система, която сме си избрали, предполага компромиси.
Колкото повече партии влизат в парламента, толкова повече ще стават необходимите компромиси. Ако искате морална чистота – сменяйте модела, така че първият спечелил да може да управлява, без да се съобразява с нищо. И една молба към медиите – не се мъчете да вадите на бял свят всичките тайни на политиците - прозрачно и политическо не са непременно синоними.
