Не разбирам еуфорията от изтичането на депутати от групата на Слави Трифонов. Дали те са петима, двама или нула - все тая, политическата аритметика в Народното събрание не се променя особено и засега правителството е много далеч от формирането на ново мнозинство. Парадоксът е, че Радостин Василев е нужен на премиера като депутат, а не като министър, но връщането му в парламента може да стане само ако същия този парламент го освободи от министерския пост.
Иначе дезертирането на депутати от ИТН е логично развитие. Във всяка парламентарна група има ядро от приближени на лидера и периферия от по-случайна хора. Винаги, когато се очертават скорошни избори, партиите с намаляващо влияние губят народни представители от периферията, които виждат, че нямат шанс да попаднат в следващото Народно събрание и е в техен интерес да направят всичко възможно за запазване живота на сегашното. Аз го наричам синдром на скъсяващата се листа. Той обаче не може да проработи за привличането на депутати от опозицията в правителствения лагер, защото ГЕРБ, "Възраждане" и ДПС имат шансове да класират повече свои хора в следващия парламент.
Допускам, че част от дезертьорите от ИТН са си купили депутатското място и сега виждат, че при ранно разпускане на парламента инвестицията им няма да се изплати. А Трифонов не изглежда като човек, готов да им плати неустойка.
И да не забравите, че всичко в софийската политика от края на на 19 век до днес става заради Македония. Навремето македонстващи бандити убиха Стефан Стамболов, а ето, че сега Слави Трифонов разваля управляващата коалиция пак заради М-А-К-Е-Д-О-Н-И-Я. Това е защото постоянно търсим отговор на въпроса "Каква ни е на нас Македония?"
Пламен Димитров
