Слушам от няколко дни как две формации се замерят с кал. Едните били овладяни от мафията, другите били готови да се подложат на детектор на лъжата, за да докажат, че това не е така. Факти липсват. Замерят се с компромати и даже стана леко грозно… Виждам и разделителната линия, която неусетно разцепи общественото съзнание. Виждам и семето на съмнението, което бе посято напълно неусетно. Истината е, че никой не вярва на никого. Всеки дърпа червеното килимче към себе си и се бори за “народното благо”. Тогава се сетих за Аугсбургския тебеширен кръг на Бертолт Брехт.
Историята е простичка. Изследва темата за добротата и поставя въпросът през една древна история по време на Тридесетгодишната война в свободния имперски град Аугсбург на Лех и две жени, които се борят за едно дете. Решението се оказва един тебеширен кръг на пода, с който става ясно коя е истинската му майка.
Политическата обстановка у нас в момента прилича на развод между мъж и жена. В момента всеки се старае да получи попечителство над детето и да изкара другия по-черен и от дявола. Истината обаче е, че от дразгите не печели никой, особено пък България. Истината е, че всеки работи за собствените си интереси. Всеки се опитва с популизъм да осребри задкулисните си договорки, без да го е грижа за последствията.
Около цялата тази какафония никой не може да чуе нищо и никого.
Затова предлагам - вземете тебешир и начертайте кръг около България. Вижте кой какво дърпа. Тогава всички маски ще паднат.
Джесика Вълчева
