Днес ”Продължаваме промяната” продължи с атаката си към граничния пункт ”Капитан Андреево”. Техен представител излезе тази сутрин, за да съобщи гръмовната и за ”никого неизвестна” новина, че от там влиза хероин. Човек да се чуди смешно, тъжно или страшно е.
От памтивека е известно, че това е трасето, по което минава Балканския път на дрогата. Този факт фигурира във всички възможни международни, европейски и български доклади. Това е мястото, където са заловени тонове наркотици и най-много хероин, идващ по пътя от Афганистан през Турция за Западна Европа.
Информацията, която ни даде представителят на ПП отдавна не е новина за никого и службите, респективно МВР, имат наблюдение и сериозен опит в залавянето на хероина. Желанието да се внуши, че закритата вече частна лаборатория за фитосанитарен контрол е свързана именно с пътя на дрогата всъщност вкарва гол във вратата на настоящия шеф на МВР Бойко Рашков. Именно той е човекът, който носи отговорност в това поле и въпросният депутат би трябвало да търси най-голямата отговорност от него.
Ако има пробив в системата, именно Рашков трябва да даде обяснение защо и как се е случил той.
Управляващите направиха куп гафове, за да оправдаят куците си действия на "Капитан Андреево". Произведоха куп внушения като например това, че случващото се на границата има връзка с енигматичния самолет, прекосил безпрепятствено половин Европа и кацнал на родна територия.
Заговори се и за контрабанда, която ръководството на БАБХ се опита да хвърли отново като вина на въпросната лаборатория. Но тук историята е като тази за наркотика - отговорност носят МВР и "Митниците". Ако ги няма тези две институции, и ако ПП ги атакува, това значи, че реже "живо месо" от себе си. Защото и двете ведомства са под контрола именно на сегашната власт.
Когато се опитваш да навредиш на някого, понякога се получава и обратното - вредиш най-много себе си. Дали става въпрос за политическа употреба на каръшките действия на "Капитана", дали някой икономически фактор се опитва да се намърда там, дали става дума за форма на национализация, или за откровена борба с корупцията, предстои да разберем. Но начинът, по който се прави, за съжаление до този момент изключва последното.
Жалко би било, ако държавата за пореден път ни покаже, че е лош стопанин. На нас ни се иска за е точно обратното.
Невена Миткова
