Истинска война, започваща със словесни диспути и стигаща до остри сблъсъци, подванаха няколко африканските страни, които не от днес се борят за достъп до жизненоважните води на най-дългата река в света, съобщава Globalpost.
Държавите, от където води началото си р.Нил, настояват за правото си да ползват водите за напояване и производство на електроенергия. Това е причина за острото недоволство на Египет, на чиято територия легендарната река е най-голяма, който твърдо се противопостави на новото делене на водите на реката и дори заговори за война.
Оновният конфликт за водите й обаче се очертава между Египет и Судан. В него не стана дума за развитие, а за оцеляване, заявява Стивън Соломон, автор на книгата "Водата: Епична битка за живот, власт и цивилизация".
Водите на Нил се поделят между 10 държави - всичките бедни, уязвими на климатични промени, суша, загуба на реколта и наводнения. Населението на всяка страна нараства с 2 до 3 % годишно. Днес 200 милиона души разчитат за оцеляването си на Нил, като за едно поколение тази цифра ще се удвои.
Старите договорености не се зачитат и не действат. Поради тази причина през май Етиопия, Кения, Руанда, Танзания и Уганда подписаха ново споразумение, давайки си повече свобода да използват водите на Нил, като пренебрегнаха волята на Египет. Очаква се към договора скоро да се присъединят Бурунди и ДР Конго.
Египетският отговор беше в тона на войнствената риторика. Външният министър на Египет спомена "червени линии", които не бива да бъдат пресичани. Мнозина заговориха, че "единственото, което може да вкара Египет във война, е водата".
Разумните гласове обаче засега призовават за спокойствие и се надяват, че засегнатите страни скоро ще седнат на масата за преговори.
Държавите, от където води началото си р.Нил, настояват за правото си да ползват водите за напояване и производство на електроенергия. Египет обаче, на чиято територия легендарната река е най-голяма, твърдо се противопостави на новото делене на водите на реката. Заговори се дори за война.
"Великата река" извира от високите планини на Етиопия, при езерото Тана и се превръща в Син Нил. След това се насочва към суданската столица Хартум, където Синия Нил среща Белия Нил, който започва от езерото Виктория. След това реката прекосява Египет, за да стигне до Средиземно море, напоявайки по пътя си много земи и осигурявайки питейна вода и електроенергия за населението.
Нил е най-дългата река в света. Основният конфликт за водите й обаче се очертава между Египет и Судан.
"При конфликта за достъп на страните около Нил не става въпрос за развитие, а за оцеляване", заявява Стивън Соломон, автор на книгата "Водата: Епична битка за живот, власт и цивилизация".
Водите на Нил се поделят между 10 държави - всичките бедни, уязвими на климатични промени, суша, загуба на реколта и наводнения. Населението на всяка страна нараства с 2 до 3 % годишно. Днес 200 милиона души разчитат за оцеляването си на Нил, като за едно поколение тази цифра ще се удвои.
Старите договорености не се зачитат и не действат. Поради тази причина през май Етиопия, Кения, Руанда, Танзания и Уганда подписаха ново споразумение, давайки си повече свобода да използват водите на Нил, като пренебрегнаха волята на Египет. Очаква се към договора скоро да се присъединят Бурунди и ДР Конго.
Египетският отговор беше в тона на войнствената риторика. Външният министър на Египет спомена "червени линии", които не бива да бъдат пресичани. Мнозина заговориха, че "единственото, което може да вкара Египет във война, е водата".
Разумните гласове обаче засега призовават за спокойствие и се надяват, че засегнатите страни скоро ще седнат на масата за преговори.
