Дълго мислех дали да напиша за моя катастрофален сблъсък с бащата на пернишкия “герой” - прокурор Бисер Михайлов. И не защото се страхувам, че може да ме сполетят нови неволи от негова страна. А защото институциите у нас са слепи, медите не толкова упорити в търсенето на истина и справедливост, а обществото все още бездушно към подобен род издевателства.
Ако се чудите как един млад човек е взел страха на съгражданите си, просто отидете в Перник и попитайте за баща му. А това, че прокурорът сега се разграничава от отрочето си, е съвсем очаквано. Какво друго да направи. Спомнете си как депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов направи същото спрямо сина си, когато МВР уличи, че граби столични бензиностанции.
Близо 20 хиляди лева бях осъдена да платя на Бисер Михайлов /никога не бях виждала толкова накуп/, защото се осмелих да разкажа за проверка на енергото през 2010 г. Инспекторите установяват, че неговия и на майка му електромер измерват с близо 72 процента по-малко изразходван ток. Доказва го и последваща техническа експертиза. Сменят се два екипа от енергото, тъй като Михайлов отказва да подпише документи. Чуват се реплики за уволнения. Започва прокурорска проверка, която така и не стига до никъде.
Месеци преди това името на магистрата изплува от разработка на ДАНС за лихварство, изнудване и заплаха за убийство. “По случая има разпитан свидетел пред съдия, други показания на “пострадали”, както и СРС-та”, споделят пред мен служители на Агенцията. Основният свидетел, обаче, надушвайки предвидливо, че накрая само той ще го отнесе, бяга в чужбина, възможно най-далече - на друг континент. Междувременно ВСС сваля Бисер Михайлов от ръководното място на зам.-градски прокурор на Перник. По-късно ВАС го възстановява. Съвсем очаквано падат и обвиненията.
Така пречистен, Бисер Михайлов продължава да се бори за справедливост в града си. Но…. страхът на хората остава.
Моята съдебна сага продължи да се влачи повече от 7 години. През това време единствено Люба Кулезич ми даде възможност да говоря публично за проблема с адвокат проф. Мария Славова. Приятел подаде ръка, за да изплувам от бездната. Наистина се чувствах там.
След толкова години опустошителна вътрешна битка срещу несправедливостта, не изпитвам и грам желание за мъст. Не злорадствам. Не чакам възмездие. Наясно съм, че до три дни всичко ще отшуми. Чудя се само къде ли този млад мъж се е научил на такова насилие?!
Катя Илиева
