На 17 октомври 1931 г. Алфонс Капоне, известен като Ал Капоне, получава 11-годишна присъда за укриване на данъци. Това по същество е краят на най-големия гангстер в историята на човечеството.
Точката е сложена от съдия Уилкърсън. Още при започването на делото той разпоредил всички членове на журито да бъдат разменени с журито от друго дело, което почвало в момента. Невероятният и гениален ход на Уилкърсън довел до присъдата. Първоначално Капоне бил настанен в затвора в Атланта, където бил обслужван като скъп гост. Не след дълго обаче бил прехвърлен в затвора „Алкетраз", където започнали бедите му. Третирали го като обикновен бандит, а сифилисът, който бил пипнал на младини, го превърнал в неадекватен човек. През ноември 1939 г. Ал Капоне бил освободен за добро поведение. През 1947 година почива във вилата си в Майями на 48 години от инфаркт.
Понеже стана дума за 1931 г. ще спомена, че у нас същата година управлява все още второто правителство на Сговора начело с Андрей Ляпчев. Демократизацията е напреднала значително, засилва се свободата на словото. Западна Европа оценява това и отпуска заеми за разрешаване на проблема с хилядите бежанци от Тракия и Македония, наводнили България след двете национални катастрофи, и за икономическо стабилизиране. Ляпчев се придържа към стопанския либерализъм и до средата на 1931 г. България постига темпове на развитие, надвишаващи тези във всички съседни страни. Престъпността спада, а четири от най-големите банди са вкарани в затвора. Годишнината от осъждането на Ал Капоне, както и тази от успехите на Андрей Ляпчев не са кръгли, но са повод да поговорим за това, което се случва напоследък у нас.
Във вторник Софийският градски оправда бившия военен Йордан Колев, обвинен за убийството на аптекарката Христомира Атанасова в София, за взрива на два автомобила в Ловеч и на бензиностанция в Троян. Невинен е и считаният за помагач на Колев - Минчо Павлов.
Това бе поредният плесник на прокуратурата, която не успя да убеди съда, че разполага с достатъчно доказателства за вината на обвиняемите. Обвинението се задоволи с реплики, че ще протестира решението на съда пред апелативния съд.
Христомира Атанасова бе взривена в колата си на 9 октомври 2002 г. в София. Бомбата е била поставена под седалката на автомобила й "Рено 5" и гръмна на улица "Иван Шишман" на метри от 7-мо училище, почти до кабинетите на висшите шефове на МВР.
Като поръчител на убийството криминалистите посочват Марио Иванов - Боксьора от Плевен. Цяла година следствието така и не намира време да го разпита. Накрая той бива убит. Това, което е можел да каже, отива в гроба заедно с него. По време на разследването имаше пикантна версия, че Христомира ръководела три цеха за синтетична дрога и се отчитала на бивш премиер, свързан тясно с фондация „Демокрация". Тези твърдения също отпаднаха като неоснователни.
Преди десетина дни главният прокурор Борис Велчев направи изявление пред медиите, че е обезпокоен от развитието на процеса срещу братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин. Позволи си дори лека ирония по отношение на здравословното им състояние. Дни по-късно и останалите двама в ареста обвиняеми по заговор за убийство на ексминистър Любен Гоцев, бизнесмена Никола Дамянов и Иван Тодоров - Доктора бяха пуснати под домашен арест. Прокурорът Кокинов, който е обвинител по това знаково и нашумяло дело, направи всичко възможно да обясни на публиката, че нищо не е загубено и Маргините не трябва да се радват предварително. Не беше никак убедителен. И не защото аргументите му куцаха, а защото обществото отдавна се подсмихваше на единствения свидетел Вили Моториста, който хем е наркоман, хем е осъден за убийство. Да разчиташ на такъв свидетел, меко казано, е рисковано. Да не говорим за дълго афишираната секретност около подслушани и записани разговори по телефон. Оказа се, че Моториста говорил с някой си, който му казал, че май Маргините нещо били поръчвали. Откъдето и да го погледнеш - все на развален телефон прилича... Да не говорим за шумното запориране на сметки и имоти на Маринови. Оказа се, че един от „ударените" офиси е собственост на американски бизнесмени, които веднага се оплакаха в посолството на САЩ в София.
Усетила подвижни пясъци под краката си по това дело, прокуратурата се ориентира към медийна обработка на общественото мнение. Очакваме тези дни „разтърсващи" разкрития по делото, които кой знае защо не са свършили никаква работа на обвинението... Но пък вероятно са интересно четиво.
Нещо подобно се случи и по делото срещу Валентин Димитров, бивш шеф на столичната „Топлофикация". Спомням си първите дни и седмици на еуфория, когато всички ние попивахме всяка дума излязла от следствието и прокуратурата. Мед капеше в сърцата ни, като чувахме как сатаната Вальо Топлото се е плацикал в скъпоценно джакузи, колко бутилки френско шампанско е отворил за гости, как се е излежавал на плажа с глава, положена върху гърдите на шеметна блондинка. Като чувахме колко пари е оскубал от софиянци и прехвърлил в австрийски банки, се кефехме в очакване на бърз, суров и справедлив процес. Най-старателен в поддържането на огъня около Топлото бе не някой друг, а самият шеф на следствието Ангел Александров. Как само ни ускоряваше пулса този човек с „изпуснати" фрази за нови разкрития, за арести на големи хора, от самия връх на управленската и политическа пирамида. А ние, шараните, лапахме стръвта в захлас. Е, нищо от големите закани и блъфове не се случи. Димитров си е вкъщи, гледа си семейството и вече е спокоен, че повечето от обвиненията срещу него не издържаха адвокатския тест. За случващото се има две обяснения: или Топлото знае неща за големци и е сключил сделка с тях, или обвинението се издъни. Заслужава си да се поразсъждава в тази посока. Може да изскочат любопитни нещица, като отклонени милиони за прекарване на топлопровод до вип жилища, например.
През 30-те години на миналия век американските ченгета, следователи и прокурори сформирали две специални групи, които дълго време работили по Ал Капоне. Едната ровела нарушенията на сухия режим, а другата - приходи, разходи и платени данъци. Същевременно двама агенти на ФБР били вкарани на прикритие в най-близкия кръг на гангстера. Именно благодарение на тях брат му Франк влиза в затвора. След това и самият Ал Капоне. Става дума за дълъг и сложен процес. Историята на тази уникална операция не крие, че Капоне е успял да подкупи полицаи от улицата, техни шефове, съдебни заседатели, прокурори и политици. Този факт обаче прави вкарването му в затвора и разбиването на престъпната му организация още по-голямо постижение. Правителството на САЩ по онова време просто е успяло да наложи волята си за прилагане на закона. Никой не казва, че това е лесно, но държавата винаги има по-голям ресурс от престъпния свят. Най-малкото, защото е подкрепяна от общественото мнение. Такава подкрепа обаче се дава само когато налице е политическа воля за действие. У нас се разчита гръмките изявления да бъдат припознати като действие. Няма как да стане. Когато пък усетят недоверчивия обществен поглед върху себе си, магистратите търсят помощ в медиите. Има такива медии, които са готови да услужат по различни причини. Подобна взаимопомощ се забелязва винаги, когато прокуратурата е в ъгъла след поредното фиаско. Подобен червенокръстки подход обаче носи риск недоверието към системата да се прехвърли и към медиите. Което ни отдалечва още повече от правовата държава.
Огнян Стефанов
