Стряскащата и притеснителна новина, че има опасност да загубим Седемте рилски езера до 10 години се появи в началото на месеца. Учени алармираха, че голяма част от езерата в Национален парк „Рила“ са под сериозната заплаха да се превърнат в блата. Какви са причините за това и какви мерки трябва да се предприемат в най-спешен порядък, за да спасим природното богатство? Потърсихме мнението на природозащитници.
Пред Фрог те признаха, че такава опасност наистина съществува. Определящ фактор за проблема е огромният човекопоток в района, който беше допуснат след пускането в експлоатация на лифта от хижа „Пионерска“ до хижа „Рилски езера“, твърдят от WWF /една от водещите природозащитни организации в световен мащаб/.
„Докато климатичните промени са хоризонтален проблем, който се бори с мерки на национално ниво, то другият проблем, а именно човешкият натиск, трябва да се адресира на ниво национален парк. Това означава спешно ограничаване броя на хората в циркуса“, зоват те.
Ето как коментираха проблема с Рилските езера природозащитниците от WWF България в специално интервю за Фрог:
Наистина ли има опасност да загубим Седемте рилски езера до 10 години?
Седемте рилски езера са ледникови езера, за които е характерна изключителна чистота на водата и ниска степен на органични вещества. В дългосрочен план съдбата на всички ледникови езера е запълване с почвени и прахови частици и изплитняване. Но огромният натиск от посетителите и климатичните промени ускоряват този процес неимоверно.
Каква е причината за това?
Причините за влошаване състоянието на езерата е повишаване количеството на органичните вещества, т.нар. еутрофикация, и свързаното с нея развитие на нехарактерни растителни и животински видове, както и натрупването на прахови и почвени частици, които биват отвявани от пътеките или се вливат с водата в езерата. Постепенно това води до изплитняване и затлачване. Най-видният ефект е загуба на кристалната чистота на водата, както и развитието на висши растения.
Кой е най-сериозният проблем, който застрашава съществуването на Рилските езера?
Определящ фактор за проблема е огромният човекопоток в района, който беше допуснат след пускането в експлоатация на лифта от хижа „Пионерска“ до хижа „Рилски езера“. По данни от преброявания на неправителствени организации, както и на парковата дирекция, през лятото броят на посетителите може да достигне до няколко хиляди души на ден.
Този натиск води до две неща: ерозия на пътеките и свързаното с това разпрашаване на почвата и отнасяне на този прах в езерата; и втичане на биогенни елементи, резултат от липсата на тоалетни. Утежняващ фактор са климатичните изменения, водещи до повишение на температурите, което пък спомага за развитието на водна растителност.
Какви мерки трябва да се предприемат в най-спешен порядък, за да спасим това природно богатство?
Докато климатичните промени са хоризонтален проблем, който се бори с мерки на национално ниво, то другият проблем, а именно човешкият натиск, трябва да се адресира на ниво национален парк. Това означава спешно ограничаване броя на хората в циркуса.
Интересуват ли се достатъчно властите, в лицето на министъра на екологията, от проблема?
Дълго време властите предприемаха единствено мерки по последствията, а именно – ремонт на пътеките, но виждаме че новото ръководство се интересува и от причините. На 3-и юни дирекцията на парк „Рила“ проведе научна конференция по повод 30-годишнината на Национален парк „Рила“, на която бяха поканени и неправителствени организации. Освен научните презентации, много от които посветени на състоянието на циркуса на Седемте рилски езера, имаше и дискусия по проблемите на циркуса, в рамките на които беше обсъдена нуждата да се адресира причината (човекопотока), а не само следствието (качеството на пътеките). Нужно е време, и много важно, обществена подкрепа, за да се вземе отношение по всички правни, социални и икономически въпроси, свързани с това ограничаване.
Сигурна съм, че много хора, след като са прочели новината, са сe втурнали към Рилските езера. Какво бихте им казали?
Правните основания за спиране на лифта не са малко:
Ø той засяга зона за ограничаване на човешкото въздействие на националния парк;
Ø пуснат е в експлоатация след изтекло решение по оценка за въздействие по околната среда;
Ø строителството му няма оценка за съвместимостта със защитена зона „Рила“ от „Натура 2000“, с която националният парк съвпада;
Ø липсва концесия за дейността му върху изключителна публична държавна собственост.
Проблемът би могъл да се реши с оценка за съвместимост и ако резултатите позволяват – драстично регулиране на работата на лифта.
Вероятно ще има съпротива заради икономически интереси и затова е нужна голяма обществена подкрепа, наред с правните действия. Регулирането работата на лифта би довело до повишаване на цените, но също и до по-качествено преживяване в циркуса.
За да има обществена подкрепа е нужна кампания, която да обясни на хората, че имаме право да посещаваме езерата, но няма права без задължения. Наше задължение е да ги опазим във възможно най-естествения им вид.
В Боянската църква, която е обект под закрилата на ЮНЕСКО и с която се гордеем, могат да влизат наведнъж едва 10 души. Посетителите приемат това и спокойно изчакват реда си на опашка. Нужно е хората да приемат, че в циркуса на Седемте рилски езера също трябва да влизаме внимателно и не на тълпи. И че това може да означава да почакаме реда си. В много защитени територии и чувствителни обекти по света практиката е такава и може да се наложи да се чака дълго време за достъп.
И накрая, нека не забравяме, че в национален парк „Рила“ има 120 езера, много от които не отстъпват по красота на най-известните седем.
Интервю на Веселка Иванова
