Споразумението за добросъседство с България, но и споразумението от Преспа, подписано с Гърция, да стане част от преговорната рамка за членство на Македония в Европейския съюз, са само част от позициите във френското предложение за повдигане на българското вето за страната.
От текста не личи да има въведено изискване за вписване на българите в Конституцията, каквото е българското искане. Формулирано е общо изискване към спазване на правата на малцинствата в Северна Македония.
В писмото, изпратено от Френското председателство до председателя на Комисията по външна политика Венцислава Любенова, е записано, че "преговорите за присъединяване предвиждат специално внимание да се обърне на защитата и недискриминационното отношение към граждани от малцинствените групи и общности в Северна Македония", съобщи БНР.
За да се гарантира това, напредъкът по този въпрос ще бъде следен внимателно от Комисията, която ще изготвя доклади за Съвета.
Подчертано е, че ЕС отбелязва намеренията на България и Северна Македония да направят едностранна декларация относно македонския език.
Наред с изискванията за прилагането на важни реформи и законови промени за приемане на Северна Македония в Евросъюза - като съдебна реформа и борба срещу корупцията и организираната престъпност, е поставена и борбата срещу речта на омразата и дискриминацията.
В преговорната рамка е включено изискването за постигане на конкретни резултати и добросъвестно прилагане на двустранни споразумения, включително Договора за добросъседство с България от 2017-а и Декларацията от София от май 2018-а.
Северна Македония ще трябва да приеме с приобщаващ процес План за действие, посветен на защитата на правата на малцинствата, в сферите недискриминация, борба срещу речта на омразата, образование, създаване на ефективни мерки, механизми за докладване и определяне на отговорни институции.
Прилагането на тази пътна карта и План за действие ще бъде постоянно следено и редовно обсъждана на Междуправителствените конференции по време на процеса по присъединване.
Вчера посланик Флоранс Рубин проведе среща с депутатите от Групата за приятелство с Франция в Народното събрание. На тази среща документът е бил обсъждан.
Обсъждано е било и дали управляващите имат необходимото мнозинство, за да го приемат.
Той бе изпратен само до външната комисия в НС, след като на правителственото заседание в сряда, по предложение на Кирил Петков, беше решено всички искания и предложения от страна на ЕС, които са различни от официалната ни позиция, да се препращат от постоянния ни представител в Брюксел директно до външната парламентарна комисия, заобикаляйки Министерство на външните работи.
По-късно съпредседателят на ДБ Христо Иванов разясни в кулоарите на парламента, че за България би било успех, ако Скопие се съгласи да приеме българските условия и ЕС стане гарант за изпълнението им.
Днес президентът Румен Радев предупреди кабинетът да не се опитва да хитрува по темата, защото ще има тежки последствия, и настоя премиерът Кирил Петков публично да оповести каква позици възнамерява да защитава идната седмица на срещата на върха в Брюксел.
Преди седмица именно тази тема се превърна в причина за напускането на ИТН на управляващата коалиция, а лидерът на партията Слави Трифонов окачестви действията на премиера Кирил Петков като национално предателство.
