Казахстан шамароса Русия по отношение на сепаратистките ”ДНР” и ”ЛНР”. Това бе тежък удар по отношенията между двете страни, окито доскоро се считаха за много близки. Какво се случи. Международният икономически форум в Санкт Петербург през 2022 г. се изроди в сборище на политически и други отпадъци - от лидери на сепаратистите в Донецк и талибаните (официално признати за терористи дори в Русия) до Киркоров и робота Дуняша.
Но се случи и едно истинско събитие на ниво. Отговаряйки на въпросите на модератора на панелната сесия на президентите Маргарита Симонян, президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев заяви в прав текст, че републиката не признава „квазидържавни територии“ като Донецк и Луганск. В крайна сметка Тайван и Косово не бяха признати, което означава, че „ДНР“ и „ЛНР“ също не могат да разчитат на признание. Това бе истински шамар по лицето на Владимир Путин. И не е първият път, когато Токаев и Казахстан говорят за това – казахстанските политици отстояват тази позиция по световните медийни платформи вече два месеца – но за първи път това беше заявено в лицето на Владимир Путин, който отприщи безсмислена и брутална война срещу Украйна.
Руският президент всъщност по никакъв начин не успя да реагира на тези думи, което предизвика шок сред „Z-патриотите“, които опитаха да организират някакво подобие на истерия в коментарите в Telegram за модератора Симонян. В общи линии, самото присъствие на Токаев на този форум е политическа аномалия. Тази година СанктПетербурския форум игнорира дори Лукашенко, а Токаев, който не е основният съюзник на Москва в момента (от гледна точка на самия Кремъл), пристигна - въпреки че в самия Казахстан той беше остро критикуван за това. Оказва се, че поканата е изпратена преди войната, и Токаев е решил да участва, за да заяви позицията си. И трябва да кажа, че всички думи на Токаев, с изключение на известния отговор за „ДНР“ и „ЛНР“, бяха свързани с икономиката. Казахстан не отказва да изпълни санкциите срещу Русия (и няма да откаже: републиката няма да устои на вторични санкции за открита помощ на агресора), но не отказва и стратегическо партньорство. На практика това означава съвместни програми в селското стопанство, образованието и други приложни области. Казахстан е готов да го направи, дори въпреки санкциите срещу Русия. По-специално, обменният курс на рублата се повиши рязко в републиката, което направи страната много примамлива за руснаците да купуват стоки в големи количества. Като последствие от санкциите на много места в Русия изчезна например захарта. Затова всяка възможност за доставки от Казахстан се използва охотно. От което Казахстан печели добре.
В същото време руската пропаганда обвинява Казахстан, че се държи „погрешно“ и е време да реши на чия страна е. Смелостта на казахстанския президент по отношение на болната тема за Кремъл - признаването на „ДНР“ и „ЛНР“ може да се обясни с натрупаното раздразнение от бруталните действия на руските спецчасти, които уж трябваше да охраняват протестите в Казахстан миналата година, а те предизвикаха едва ли не гражданска война, след като застреляха над две хиляди души. Тогава Токаев бе обвинен от своите сънародници, че е предал страната на милостта на Москва. За да смекчи народното недоволство Токаев извади страната от Евразийския съюз. Неотдавна казахстанският президент заяви по телевизия „Россия 24“, че Казахстан няма „да служи вечно и да се кланя в краката на Русия“.
По-важно и опасно за Русия е, че Казахстан може да се обърне към Китай. Затова в Казахстан продължават да работи прокремълската агенция „Спутник“, а уебсайтът Regnum веднага написа след изявлението на Токаев, че северната част на страната трябва да се отдели и бившият държавен глава Назарбаев да я оглави.
Москва ненавижда Запада, ЕС и НАТО, но се страхува от Китай. Затова много внимава Казахстан да не се превърне в голям проблем за Кремъл.
Вячеслав Половинко,
"Новая газета. Европа"
(със съкращения, заглавието е на Фрог нюз)
