Древните българи са изминали 6000 км през Евразийския материк. Рекорд, който бие легендарните морски пътешествия на Одисей и скандинавските викинги. Няма повод, но има нужда да се припомнят тези подвизи.
Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно. (Паисий Хилендарски)
Рядко се срещат народи като българите, чиято историческа съдба се дели на два крайно контрастни и ярко отгранчими периода. Период на велик възход, продължил почти цяло хилядолетие, и период на слабеене и упадък започнал преди хиляда години и продължаващ с малки прекъсвания и възходи почти до наши дни. Историята на древните българи ни е потребна, за да разберем както причините за някогашния наш неотразим възход като народ, така и причините за невидимия, но неизкореним упадък, който неведнъж е довеждал нашия народ през последното хилядолетие до плачевно състояние. Тя ни е необходима, за да си възвърнем отново онези светли сили, които са дали на България славата на една от най-големите, но и на една от най-справедливо управляваните държави в Европа.
Трудно е да се открие по-необикновен и по-загадъчен народ от древните българи. Този забравен народ има няколко исторически рекорда. Поради своята трудна историческа съдба той се е придвижвал на големи разстояния от своята прародина и не е изгубил името си сред многобройните народи и племена. Този народ е оставил следи от запад на изток на повече от 6 хиляди километра и от север на юг на повече от 5 хиляди километра разстояние. Изминатите от този народ географски разстояния през огромния Евразийски материк са по-големи от разстоянията, преодолявани от древните гърци при легендарните им морски пътешествия и от знаменитите скандинавски викинги.
Светът благоговее пред митовете на елините и пред сагите на викингите, а българите не се споменават сред народите пътешественици и тяхната необикновена устойчивост не се познава. Не се познават техните пътешествия на запад и на север и в последствие многобройните им пътешествия към Индия по времето на прочутия цар Кардам и за преселенията към Армения и към планината Булгар в Мала Азия.
Причината - от една старана на древните българи се е гледало като на нежелани гости, намесили се в живота на богатите византийски провинции. 90% от информацията за ранната и средновековна българска история идва от византийски историци и хронисти. От тях не може да се очаква обективно отношение към българския политически и църковен елит. Това е нормално. Българската държава е основен съперник на Византия в битката за хегемония в Югоизточна Европа. От друга страна българските средновековни истории и хроники са унищожени при завоюването на страната от турците. Още в XIV в. са изгорени всички царски, болярски, патриаршески, митрополитски и манaстирски библиотеки и архиви. Български документи е унищожавало и гръцкото духовенство. През XIX в. са унищожени много български ръкописни сбирки, останали в манастири и църкви под юрисдикцията на Вселенската патриаршия. Същата е съдбата на хилядите надписи върху камък. Голяма част са изчезнали в турските варници на територията на старите столици Плиска и Преслав. Съхраняваните документи в Киев са унищожени през XIII в. от татарите. Съхраняваното сега във Ватикана е отдавна известно. Във библиотеката на Ватикана обаче са унищожени много документи през 1576г при. т.нар "сакко ди Рома" (ограбването на Рим от германските войски и втори път от войските на Наполеон). Малкото налично в Москва също е унищожено при пожарите през 1812 г. при Наполеоновия поход. Източници за историята на древните българи се намира най-много в не съвсем обективните и често преразказани византийски хронисти. Така са правили и Цезар Бароний, и Мавро Орбини, и Петар Богдан и Отец Паисий. Това е довело до появата на немалко съществуващи и до днес грешни представи за българската история. Затова е необходимо системно научно изследване на наличните китайски, арабски и арменски документи.
Рядко се намира народ, който е създал на четири различни места, на хиляди километра една от друга, четири големи държави наречени с едно и също име. Първатa е в подножието на Памир и Хиндокуш. Втората е при Кавказ, наричана от византийците Старата Велика България, за която напомнят крепостните стени на град Хумар. По тези крепостни стени, както и по стените на Вавилон, е можела да мине колесница. Третата е край Волга, наричана от Русите Велики Болгар. Четвъртата е край Дунав. Последната България изгражда като столица огромната Плиска върху 23 кв.км. През IX-X в. това е вероятно най-големият град в Европа.
Ако речем да опишем накратко българската история, можем да си послужим и с четири известни имена на български планини. Първата е планина Българ в далечния Памир, описана в арабски документи през X в. Втората е Булгра в централен Кавказ в съвременната област Балкария. Третата Булгар в древната област Каликия Трахея (Суровата Каликия) в Мала Азия. Четвъртата планина е България (днес Булгерия) на юг от Неапол. Това е най-западното планинско гнездо на древните българи. Тези четири планини сочат пътя на българите, но и една особеност. Древните българи са създавали своя държава винаги до висока планина, в която при бедствие да спасяват своя народ.
Четирите велики български градове. Древният град Балх край Памир е столицата на Балхара. В древността Балхара е наричана "Страната на хилядата градове". Вторият е Българският Балх в Кавказ, който е наричан от арабите Булгар балк. Третият град е Велики Болгар край Волга. Четвъртият е Бълград на север от Дунав. Един от големите градове на Аспарухова България. Същият град днес се казва Алба Юлия. Унгарците го наричат Булгарфейервар и Дюлафейервар.
Четирите реки, край които са обитавали древните българи. Пъвите две са далечните реки Балхаб и Куб (днешна река Кабул) в древна Балхара. Втората река е Куб (днешен Кубан) в Кавказ. На трето място е река Волга. Четвъртата река е Дунав.
Българската история може да се опише и с четири имена на герои. Авитохол, споменат в древна българска легенда заедно с имената на Ромул и Рем. Вторият легендарен български владетел е Ирник. Пред него са изпитвали стархопочитание две велики империи - Византия и Сасадинска Персия. Аспарух, който завзема византийски провинции, заселва се в тях и принуждава Византия да му плаща данък. И един български духовник. Малко известния Петър Българина от Булгаро Верчели. Той получава през шести век кардиналския сан от римския папа.
В "Махабхарата" на царя на Балхара се гледа като на един от царете, произхождащи от древна Ария - легендарната прародина на индоиранските народи. За това както означава тази подробност най-видният съвременен санскитолог Томас Барроу казва: "Нахлулите в Индия северни народи наричали себе си с името AIRIY. Зад тях в Азия останали родствени с тях народи, които заели цялото Иранско плато и обширните пространства на централна Азия. Тези народи наричали себе си със същото име - на езика на Авестата AIRIY, от което произлиза и името на съвременен Иран." По времето, когато е била писана "Махабхарата", все още е бил жив споменът за общата прародина на индийците и иранците, известна като АЙРИАНА ВЕДЖЙО, затова индийските крале са гледали на царете на Балхара като на свои древни сродници, произхождащи от прастарата съвкупност от народи, наричана с общото име AIRIY (АЙРИА).
"Царете на Ария - пише в Махабхарата" - верни на своята цел, сигурни в своето знание, познавачи на "Ведите", изкъпаха душите си в светлия ручей на "Упанишадите". Царете с цялото дължимо достойнство и благолепие и вървейки заедно като един, изпълниха всички високи церемонии за своето обединяване, Бхарата! Това беше царят на Балх - Бахлика, който докара колесница, облечена цялата в злато и Судакшина я запрегна с бели коне от Афганистан...Господарят на Декан донесе ризница. Царят на Магадха - гирлянда и тюрбан; великият стрелец Васудана доведе огромен слон на 60 години...Царят на Кашите донесе лък. Шаля - царят на Мадра, донесе позлатен меч и мандолина със златни струни..."Тук царят на Балх е посочен на първо място между съюзниците на индийската династия Каурави, при това той стои начело на съюзните царе при церемонията по побратимяването, съединяваща по прастар обичай в едно цяло царете на АЙРИА, т.е. на древната индоиранска родина. Забележителен е и подаръка на царя на Балх - облечена в злато бойна колесница с превъзходни бели коне.
В анонимния хронограф от 354 г. българите са посочени като потомци на СИМ, който според Библията заселил след Потопа земите на Изтока. Тази легенда ясно сочи, че българите са дошли от земите на Изтока.
Явно е, че българите са дошли в Кавказ от това древно и богато царство като са се преселили оттам.
Но каква би могла да бъде причината за това? На този въпрос отчасти са отговорили индийските и китайски източници.
Напоследък все повече се пише за връзките на прабългарите с някои от най-старите цивилизации: Древен Египет; Шумер; Китай и др. Интересен е въпросът и за отношениятя между древните българи и есеите в старата римска провинция Палестина.
Източници: 1. Библиография; 2 Косвени източници; Ранни китайски източници; Трудове на епископ Григорий от Павия края на пети век; История на Мовсес Хоренаци пети век; Сведения за кавказките българи на сирийския хронист Захарий Ритор от 550 г; сведения от арменската география "Ашхарацуйц" 680-790г.
„Отвес" - сайт на българските масони
