Българските искания станаха видими за Европейския съюз. Това каза в ефира на БНТ историкът проф. Христо Матанов.
„Хубавото е това, че във френското предложение за пръв път официално се застъпват български искания, това е положително и означава, че ЕС в лицето на Макрон оценява българските искания спрямо Северна Македония. Според моето тълкуване българите са третирани като малцинство, което за нас е неприемливо. Ако ние влезем като малцинство това означава край на българските аспирации спрямо Македония“, обясни той.
„При всички случаи технологичният срок за промяна на северно-македонската конституция ще е зад френското председателство, така че в него няма да може да се осъществи какъвто и да е компромис както някои казват“, добави проф. Матанов.
Според журналиста Николай Кръстев това е добър документ: „Виждаме концентрирани усилията на една национална дипломация, но и тази на ЕС да се постигне балансирано решение, в което да се намери подход за българските искания. Френското предложение на ЕС дава една добра рамка и отговаря на почти всички искания, които ние през тези две години искахме Скопие да изпълни“.
„Аз имам подозрения, че Северна Македония не иска да започне преговори веднага, като че ли ги устройва да бъдат център на внимание и да ги подкрепя ЕС и България да бъде изолирана, това е тяхна стара мечта. Така че, съмнявам се в тяхното желание да влязат в ЕС“, допълни проф. Матанов.
Според Кръстева Република Северна Македония иска да върви напред и има нужда от ЕС.
