Юмруците на държавния глава Румен Радев поувиснаха. Ако е имало нещо през 2020 година, което да е напомпало президентския мускул, че да вдигне юмрука, очевидно сега го няма. По-скоро мотивацията е президентският юмрук да стои някъде другаде, а не нагоре. От този човек изчезна цялостното антикорупционно и прореформаторско говорене. В доста огромната си част то беше заменено с празнословие.
Това каза в специално интервю за Фрог Нюз адв. Емил Георгиев, част от инициативата „Правосъдие за всеки“.
„Сега президентът има прекрасна възможност да върне дневния ред и разговора точно там, където беше поставен през 2020 година. В противен случай Румен Радев няма да може да разсее съмнението, а напротив – ще го втвърди, че самият той е съучастник в ликвидирането на постигнатото през 2020 година“, добави той.
Тази вечер от 18 часа инициативата „Правосъдие за всеки“ организира „Марш за европейска България - в защита на парламентаризма и демокрацията“. Демонстрацията идва в напрегнат момент – ден преди дебата и гласуването на вота на недоверие срещу кабинета „Петков“. Защо от „Правосъдие ва всеки“ поемат марша за европейска България, четете в цялото интервю, което адв. Емил Георгиев даде пред Фрог.
Тази вечер от 18 часа „Правосъдие за всеки“ организира „Марш за Европейска България – в защита на Парламентаризма и демокрацията!“. Каква е целта Ви?
Целта е да изразим несъгласие с изнасилването на парламентаризма, случило се през изминалата седмица. Намираме, че свалянето на излъчения от най-голямата парламентарна сила председател на парламента беше направено не заради твърдените нарушения, случили се по време на заседание на Народното събрание, а само за да се изрепетира някакво ново мнозинство в този парламент. Ние се опасяваме, че именно това ново мнозинство няма да направи нито една от следващите задължителни стъпки по пътя на така очакваната съдебна реформа. И това е така, защото в миналото мнозинства, предвождани от ГЕРБ и ДПС, са показали цялостно нежелание да реформират българското правосъдие. Най-вероятно, защото се притесняват, че едно реформирано правосъдие ще ги привика тях като свои първи клиенти.
Да, миналата седмица бе свален председателят на НС Никола Минчев. Утре предстоят дебатите по вота на недоверие, а вдругиден – гласуването. Ясно е, че това ново мнозинство ще работи в посока падане на кабинета „Петков“. Какви рискове крие това? Ще отиде ли съдебната реформа в кофата за боклук?
Считаме, че са налице много сериозни рискове. Вероятно раздорът в коалицията е тлеел от по-отдавна, но от официализирането и от избуяването на пламъците на този раздор, ние видяхме, че бе изоставена практиката Министерски съвет да действа като вносител на важните законодателни изменения. Пристъпи се към практиката на предишните парламенти – групи народни представители да внасят изменения. Такъв, например, е случаят с актуално внесения Закон за изменение и допълнение на Закона за КПКОНПИ. Когато имаме промяна в Министерски съвет и той бъде заменен с по-малко реформаторски настроени и способни титуляри на министерските постове, разбира се, за нас възниква сериозното опасение, че това ще забави още повече или напълно ще ликвидира съдебната реформа. Защото има няколко неща, които все още могат да се случат в рамките на първоначално заявилото се реформаторско мнозинство. То може да бъде постигнато, ако парламентарната група на „Има такъв народ“ все пак се разцепи и една част реши да гласува с коалицията на „Промяната“. Възможно е, разбира се, и отделни народни представители от други парламентарни групи да подкрепят едно или друго законодателно предложение.
Като например?
Много е важно Законът за антикорупционния орган да бъде довършен, тъй като се предвижда коренна промяна – разделя се на две, едната част ще провежда генералната политика срещу корупцията и ще имаме друг орган, който ще се занимава с конфискационните производства. Тоест възстановява се в някаква степен онова, което имахме до 2018 година, но все пак с различни правомощия, особено органът, който ще движи цялостно антикорупционната политика. Той получава нови и различни правомощия, които са в резултат на бездействащата прокуратура.
В правото не се търпи вакуум. Когато един орган целенасочено бездейства и парламентът не може да го задължи да действа заради разбирането за разделение на властите, тогава трябва да се помисли за някакъв негов заместник. Частично, разбира се. Не може новият орган, както и да се нарича той, изцяло да замести прокуратурата, но може да се занимава много по-сериозно с разкриване на корупционни престъпления, които така или иначе по-късно ще бъдат пращани на прокуратурата. И ако имаме ситуацията, при която готови материали са изпратени на прокуратурата, а тя, измисляйки си всякакви поводи, не образува досъдебни производства, не привлича към наказателна отговорност разследвани лица, въпреки наличието на убедителни материали за това, тогава прокуратурата ще бъде окончателно изобличена пред погледа на българските граждани. Така че това е нещо, което и едно малко мнозинство, буквално на ръба, би могло да придвижи.
Оттам насетне ще се зададе въпросът ще може ли този парламент да избере група на Висшия съдебен съвет и членове на инспектората към ВСС. Много е вероятно да не може, тъй като просто мнозинствата там са други, необходими са поне 160 гласа. Спомняме си как народната представителка от ГЕРБ Анна Александрова каза в дискусията за закриване на спецсъдилищата и прокуратурите, че „вие може да си мислите, че ще си изберете ВСС, но не – няма да можете“. Това е сериозен проблем, защото по този начин се бетонира настоящият състав на ВСС, който избра главния прокурор и със сигурност ще го пази, така че прашинка да не падне върху него. Това не е добра перспектива за развитието на правосъдието.
Събирате се днес пред президентството. В този ред на мисли как ще коментирате поведението на държавния глава Румен Радев, който критикува всяко едно действие на правителството?
Не на последно място в тази изключително сложна обстановка е ролята на държавния глава. Заради това и сборният пункт на шествието, което организираме днес, са Фонтаните пред президентството. Защото президентът има роля в целия този дебат. Той за известен период от време сякаш беше успял да заблуди една част от прореформаторски настроените граждани, че е готов да даде своето в битката срещу корупцията, за постигане на по-добро и ефективно правосъдие. Твърди се, че той има разработен конституционен проект за измененията в глава „Съдебна власт“ на Конституцията. Никой никога не е виждал този проект. Ние, от „Правосъдие за всеки“, многократно сме задавали въпроса защо президентът се бави с този свой конституционен проект. Ето, сега имаме парламент, който е с малко по-дълъг живот, отколкото бяха последните два. Мислим си, че този конституционен проект в крайна сметка може да изиграе ролята на онази спойка между парламентарните групи и отделните народни представители, така че те да се захванат с нещо много сериозно, най-малкото да обсъдят този проект, да видят какви са настроенията. Самият президент призовава политическите партии да търсят диалог, да намерят език помежду си, да преглъщат егото си. Ето, това е една прекрасна възможност, ако президентът внесе този си проект. Така може да опита да постигне обединение между всички парламентарни групи и да им даде една нова цел, върху която да работят.
Това са сериозните предизвикателства, които от наша гледна точка, стоят на дневен ред пред българското общество. Настояваме настоящият състав на Народното събрание да продължи със своята работа, да насърчаваме търсенето и постигането на прореформаторско мнозинство – онова, което има стремеж все пак да помръдне нещо в сферата на правосъдието. Ние нямаме илюзии, че ще успеят да постигнат чудеса, но няколко стъпки са напълно възможни.
Поувиснаха ли юмруците на президента Румен Радев?
Да, можем и така да го кажем. Ако е имало нещо през 2020 година, което да е напомпало президентския мускул, че да вдигне юмрука, очевидно сега го няма. По-скоро мотивацията е президентският юмрук да стои някъде другаде, а не нагоре. От този човек изчезна цялостното антикорупционно и прореформаторско говорене. В доста огромната си част беше заменено с празнословие. Сега президентът има прекрасна възможност да върне дневния ред и разговора точно там, където беше поставен през 2020 година. В противен случай Румен Радев няма да може да разсее съмнението, а напротив – ще го втвърди, че самият той е съучастник в ликвидирането на постигнатото през 2020 година.
Какво ще кажете на всички онези, които ще използват опорката, че това са платени протести?
Няма какво да им кажем, тъй като събитията, които „Правосъдие за всеки“ организира, са добре документирани във времето. Те са отворени и всеки може да дойде. С това във времето е злоупотребявано. Когато протестирахме срещу номинацията, а впоследствие и кандидатурата, и избора на главния прокурор Иван Гешев, на наши събития бяха пускани агитки, хора, носещи плакати „Гешев е радост“. Считаме, че българските граждани сами са способни да направят разлика кои са протестиращите, които излизат заради своите убеждения и желанието да живеят в една по-добра България и кои са онези, които ще го направят за два сандвича, 20 лева или просто, за да дойдат на шопинг в София. Нека българските граждани да наблюдават снимковия материал, да гледат лайфивете, които ще бъдат излъчвани от нашето събитие и ще са достъпни в социалните мрежи. Нека сами да направят своята преценка.
Интервю на Веселка Иванова
