Дебат за вот на недоверие започнаха във вторник българските депутати. Правителството на малцинството на премиера Кирил Петков може да бъде свалено, месеци след като се качи на власт с обещания да пребори корупцията.
Парламентът ще гласува в сряда предложението, внесено миналата седмица от дясноцентристката опозиционна партия ГЕРБ. Мотивите - управлението на правителството на Петков в областта на финансите и икономиката на фона на растящата в страната инфлация. Ако предложението бъде прието, както се очаква, това ще хвърли 7-милионно население на държава в НАТО и ЕС обратно в спиралата от политически сътресения.
През 2021 г. се проведоха три отделни парламентарни избора, докато България се люлееше от една политическа криза в друга.
Политическата нестабилност може също да засили исторически силното руско влияние в черноморската страна, която е свидетел на скок в проруската и антизападната пропаганда.
Коалицията на Петков контролира само 109 от 240-те места в парламента, след като неговият коалиционен партньор "Има такъв народ" напусна редиците на управляващото мнозинство заради сходни оплаквания във фискалната политика и отношенията на България със съседна Северна Македония.
Инфлацията в България – най-бедната страна в ЕС – достигна 15,6% през май, което е най-високото увеличение на потребителските цени на годишна база от 2008 г.
Петима от ИТН преминаха в отбора на Петков, но правителството се нуждае от още 6 гласа, за да оцелее при гласуването тази вечер.
Около хиляда проправителствени протестиращи се събраха край сградата на парламента в столицата София късно във вторник, за да изразят подкрепата си за администрацията на Петков със скандирания "ще успеем заедно“.
Петков, 42-годишен бизнесмен с образование в "Харвард" бе избран през декември. Той се обърна към протестиращите и заяви, че няма значение какъв ще е изходът от вота на недоверие, защото "никой не може да го спре и България рано или късно ще бъде там, където трябва да бъде - просперираща европейска държава, с работещи институции, работеща съдебна система, добро образование и здравеопазване".
Няколкостотин антиправителствени протестиращи също се събраха във вторник вечерта близо до парламента.
Петков призова депутатите във вторник да имат предвид "интересите на хората", когато гласуват.
Руслан Стефанов, програмен директор в Центъра за изследване на демокрацията описа вотът на недоверие като резултат от "вътрешни разправии за разпределението на бюджетните средства“.
"Това не е добър момент за България да няма парламент“, каза той пред "Асошиейтед прес".
България твърдо подкрепя санкциите на Запада срещу Москва, откакто нахлу в Украйна на 24 февруари. В края на април Русия прекъсна доставките на газ за страната, след като официални лица отказаха да плащат за синьо гориво в рубли. Но настоящата криза според Стефанов, особено ако тя е продължителна, би благоприятствала „силите, които ще бъдат много по-близо до Русия, които ще спечелят по-голяма част от баницата“, потенциално създавайки проблеми със западните партньори на България.
ГЕРБ, опозиционната партия, която предизвика вота в сряда, се оглавява от Бойко Борисов - бившият премиер на страната, който управляваше България близо десетилетие до 2021 г. През март Борисов, който беше изправен пред огромни антиправителствени протести през 2020 г., беше задържан при акция срещу корупцията, заедно с други членове на партията му, след разследване на европейската прокуратура. Той беше освободен ден по-късно, без да му бъдат повдигнати обвинения.
превод и редакция: Джесика Вълчева
