“Съгласен съм с президента Радев”, изригна днес бившият ни премиер Борисов в пореден изблик на съгласие с най-демонизирания до неотдавна негов главен персонален враг. Поводът: предложението на ЕС за посредничество за решаване на спора между София и Скопие, което Радев също така изненадващо подкрепи.
Разликите между позициите на двамата остават. Радев днес се изказа от Пловдив в подкрепа на т.н. френско предложение, но само в частта, която предвижда записването на българите в конституцията на Северна Македония като държавнотворен народ. След което изброи още няколко други условия за преодоляване на българското вето.
Излиза, че Борисов е съгласен с Радев, който всъщност не е съгласен да се вдига ветото. За разлика от самия Борисов, който нахлу днес на този терен в ролята на централен нападател на отбора на борците срещу ветото, което сам наложи в битността си на автократ, от когото зависеше всичко в държавата.
Един от изводите от бомбастично обявеното решение на Борисов е косвеното му признание, че той е наложил ветото на Македония, за да не му бъде застрашен коалиционния формат с ВМРО. Защото ВМРО и днес не приема “френското предложение”, но за бившия премиер това вече не е застрашаващо автокрацията му обстоятелство. Вече може да прегази съюзническия си ангажимент от близкото минало с лекота.
Целта на Борисов е прозрачна. Води го неистовото желание да бъде отново приласкан и припознат от Запада като прозападен и ключов играч в България. В края на краищата рязко спад(н)а у нас и по света влиянието на Путин, когото обслужи подло в ущърб на Украйна с руския газопровод, платен с български милиарди. Да развалиш играта на Кремъл срещу разширяването на ЕС в Западните Балкани при новата ситуация вече е печеливша позиция. А как скланяше глава на рамото на кремълското джудже!
На втори план, но не и по значение за него, изплува реваншизмът на Борисов срещу очерталия се негов актуален враг номер едно. Вече не е Радев, а Кирил Петков. Нарече го днес лъжец и страхливец.
Още когато Кирил Петков уволни военния министър Стефан Янев заради реверансите му към Путин очаквах надигането на руската отмъстителност. Петков си я “изпроси” и не посмя да прескочи “ветото” на Нинова срещу ( официалното) предоставяне на българско оръжие за Украйна. След това се опълчи на Москва за плащанията за руския газ в рубли. Изненадващо се оказа по този начин лидерът на най-заразената с рашизъм държава в НАТО и ЕС, която първа бе наказана със спиране на руския газ в пакет с най-изявения противник на руската агресия, каквато е Полша. Петков не даде признаци за “покаяние” и се провикна вчера в парламента към опозицията с ироничното предложение да не слуша винаги и във всичко руската посланичка Митрофанова.
И ето че лидерът на опозицията Борисов го послуша. Според информация на сайта Фрог.нюз вчера си е говорил по телефона с Митрофанова, но резултатът е обратен на желанието на Москва да си грее ръцете на огъня на напрежението между София и Скопие.https://frognews.bg/novini/chetiri-telefonni-razgovora-mitrofanova-kak-borisov-pretsakva-drugarcheta.html
Слава на Украйна! Постига чудеса, превръщайки Путлер в международен парий. Отслабената му хватка се чувства дори и в България, където рашизмът се опитва да мине в контранастъпление, но се натъква на отстъплението от предишните позиции, демонстрирано “храбро” от партията, която го отгледа тук в продължение на три премиерски мандата.
Иво Инджев, фейсбук
