От известно време постове на главния секретар на президента Румен Радев Димитър Стоянов все по-често привличат вниманието. Разбираемо, защото е нещо като началник на Генералния щаб на Президентството, ако използваме армейска терминология. В случая тя подхожда, поради дългия войскови стаж и на двамата. Неслучайно правя това уточнение.
Последното изразено мнение на запасния Стоянов в личния му профил във Фейсбук гласи: „Ако не подкрепяш действията на правителството, макар и грешни, значи си част от мафията. Ако говориш истината, която не се харесва на управляващите, отново си част от мафията. Ако имаш позиция, различна от тази на управляващите, то тя е позорна, даже мафиотска. Ако управляващите изразят същата позиция като твоята, но са я изразили след теб, то тяхната не е позорна и трябва да се съгласиш с нея. Инак пак си мафия. Ако не си съгласен с казаното от управляващите си част от мафията“. И т.н. в този стил. Много мафия, много нещо. И много камъни в градината на кабинета. Мдааа…
О.з. Стоянов сигурно е добър военен командир и експерт. От немалко нреме вече обитава политиката, което е доста по-различно. Затова съм склонен да се доверя на руския ген. Лебед, който мистериозно загина с вертолет, след като бе заявил, че може да се кандидатира за президент, който е казал: „Генерал политик, е все едно евреин – еленовъд“.
Ако Стоянов не е разбрал, че по време на управлението на Борисов с подръчни негови формации, са откраднати десетки милиарди – време е да го запомни. Статистика за корупцията в България на ЕК отпреди 3 години сочи, че годишно страната ни е губила по 11 млрд евро годишно от корупция. Наполовина да е вярна тази информация, пак е смразяваща. Това отклоняване на средства, което си е пладнешки обир, може да стане само ако властта се е прегърнала с организираната престъпност. По дефиниция това е мафия.
Самият президент, когато излезе с вдигнат юмрук при протестите през 2020 г, заяви същото и изрече фразата „Мутри вън!“. Тя бе подета от хиляди български граждани, които настояваха за оставката на Борисов и Иван Гешев, като водещи фигури в мафиотския модел, налаган години наред.
В момента същите кръгове, които олицетворяват този мафиотски модел искат да сринат правителството. Крещят срещу Петков и Василев, но дори да не бяха те, а други, пак щяха да недоволстват, да изтерясват и да кроят преврати. За мафията справедливост означава да е на власт. Всичко друго трябва да бъде спъвано, размазвано и разпъвано на кръст с всички средства – медийно в това число. Това, че се наричат опозиция, променя ли тяхната мафиотска същност, заявена и от държавния глава през 2020 година? И ако „да“ – с какво по-точно я променя? Преживяли са морален катарзис? Вече не пълнят чекмеджета?
Критики срещу управлението на сегашната коалиция може и трябва да има. По отношение на всяка власт трябва да е така и това е принцип от древността. В голяма степен е професионално задължение на свободната журналистика. Има такива медии и журналисти, слава Богу.
Политиците обаче, въпреки мръсния занаят, който упражняват, също трябва да следват определени принципи. Марк Скоузен казва: „Ние никога няма да извършим промяна,нито да открием истинските политически лидери, докато не променим хората, които ги избират. Гражданите имат нужда от участници в управлението и важни институции, които са способни да променят нещата и да добавят стойност към обществото. Констатации и критики срещу опонента е лесната страна, личното участие в полза на обществото е по-трудната и важна част“.
Димитър Стоянов, заемащ възлова позиция в Президентството, може и да е чувал за тези неща, но очевидно не са сред приоритетите му. Да се включиш в хора на опозиция, която до вчера е работила срещу интересите на гражданите и е превърнала България в най-бедната, умираща и корумпирана страна в ЕС, е меко казано лош знак. Издава дори незрялост.
Какво виждаме като резултат от усилията на Румен Радев да съдейства за стабилността в държавата, за подкрепа на промяната? В кадрови план имаме премиер и вице.-премиер, които той посочи за важни стълбове в двете служебни правителства. Днес те са обект на критика и от негова страна, и от Стоянов, което се възприема като негови послания. Стефан Янев – и той бивш военен, - също е негов избор. Той пък си самоповярва, че е голям политик, лидер и харизматичен вожд, което го доближава застрашително до жанра гротеска…
Детайлите са още по-смущаващи, но няма да се спирам на тях сега.
Ако използвам логиката от изводите, които прави запасния Димитър Стоянов за управляващите, ще се получат няколко питания.
Той наистина ли вярва, че неговото мнение е правилно?
Наистина ли е убеден, че бившите управляващи и задкулисието, което им дърпа конците, не са мафиотски модел на поведение?
Той собствено мнение ли изразява или съгласувано такова с неговия работодател?
Позната ли му е мисълта на Франклин Д. Рузвелт: „Бъдещето е за онези мъдри политици, които осъзнават, че болшинството граждани се интересува повече от правителството, отколкото от политиката“?
Не станаха ли прекалено много бившите военни, които влязоха в политиката с маршова стъпка, без да понават достатъчно реалностите на живота извън казармата?
Самоуверената критичност не е продукт на интелекта, а на незрял характер. Думи на класик, който не произлиза от армейска среда…
Дългогодишни наблюдения показват, че за немалко военни важи фразата: Може да са напуснали казармата, но тя не ги напуска. За тях промяна означава да облечеш цивилен костюм с интендантска кройка и да те влече зеленият цвят…
Огнян Стефанов
