Бойко Методиев Борисов е не само пожарникар, каратист, футболист, строител, благодетел и ктитор, но и факир, който играе едновременно в два отбора. Истински „народен артист“ без диплома от ВИТИЗ, но за таланта тапия не е необходима. Особено за самодейния диамант от читалището в Банкя…
Признавам си, този път Винету ни свали от коня! Неговата заявка за подкрепа на френското предложение за „Северна Македония“ заслужава да се нареди на челно място сред най-тарикатските политически маньоври след 10 ноември 1989-та насам. Впрочем, не за първи път „народният артист“ заслужава „Аскеер“. Ако не се лъжа, преди две години Борисов се опита да финтира многолюдните протести срещу Шайката отново с нестандартен номер, като предложи ВНС, нова Конституция или нещо от този род. И тогава, и сега с намерението да обърква обществото, да бъзика опонентите и да печели време.
Сега обаче импасът е по-сложен от белота с мазни карти в кръчмата край „Дианабад“. Борисов, който хич не бива да бъде подценяван като „народен артист“ в политиката, осъществи двоен, троен или даже петорен удар. Със заявката в полза на френското предложение за вдигане на ембаргото от София върху РСМ за ЕС той удари по няколко направления.
Първо – изпъчи се пред Вашингтон и Брюксел като гарант за евро-атлантическата надеждност на България, защото е ясно, че „началниците“ натискат за гратис в полза на Скопие.
Второ – разграничи се от виртуалната ос Орбан-Вучич-Миланович в полза на Путин.
Трето – предложи флирт на общо-взето космополитния електорат на ПП и ДБ, който в немалката си част е индиферентен към българския патриотичен наратив.
Четвърто – обърка хората със „за“ и „против“ правителството на Кирил Петков, след като лансира алтернативата, невъзможна за доскорошния премиер.
Пето – присмя се на ИТН и „Възраждане“, като им подсказа, че може да ги цапардоса с техните камъни по техните глави, играейки срещу течението и обратно нагоре по реката…
Шесто – за пореден път даде да се разбере, че парламентарната група на ГЕРБ, а и цялата Му „партия“, не са нищо друго освен двуного човешко стадо без втора мисловна и критична система.
Половината от това да е вярно, босът на Шайката по Антон Тодоров заслужава не само „Аскеер“, но и „Оскар“ за цялостно творчество. На наш терен, защото на друго място тези номера едва ли биха минали. Бойко не иска да влиза в Бермудския триъгълник на „Дондуков“ точно сега, между Украйна и „Северна Македония“ плюс Криза на квадрат, но даде да се разбере, че още не е слязъл от Джипката. Даже и без Херо…
Георги Атанасов
