Българското правителство се срина след вот на недоверие в парламента и хвърли европейската държава в спирала от политически сътресения на фона на войната в Украйна и нарастващата инфлация. Опозиционните депутати свалиха правителството на Кирил Петков само шест месеца, след като кабинетът пое властта.
Вотът на недоверие се оказа успешен и мина със 123 гласа "за" и 116 против. Всичко се случи, след като управляващата коалиция загуби мнозинството си заради спорове за бюджетните разходи и това дали България трябва да отключи присъединяването на Северна Македония към ЕС като вдигне ветото си върху преговорната рамка.
Кирил Петков, 42-годишен възпитаник на "Харвард", който се ангажира да се бори с корупцията, зае силна проевропейска и пронатовска позиция, откакто Русия нахлу в Украйна - необичайна позиция за страна с традиционно приятелско отношение към Москва. Анализаторите прогнозират, че новото правителство ще донесе по-неутрална политика спрямо Русия.
Страната сега е изправена пред вероятно четвъртите си парламентарни избори от април 2021 г., което излага на риск милиони евро от фондовете на ЕС за възстановяване и плановете й да приеме еврото през 2024 г.
Този политически застой може също да попречи на усилията на България да си осигури стабилен приток на природен газ, след като Москва прекъсна доставките на синьо гориво заради отказа на страната да плати в рубли. България почти изцяло разчита на руски газ.
Петков отхвърли каквито и да е коалиционни преговори с опозиционните партии в залата, но ще потърси подкрепа от депутатите в парламента, за да събере достатъчно за ново правителство и да избегне предсрочни избори.
Такива трябва да свика президентът Румен Радев в рамките на два месеца и да назначи служебен кабинет, ако се стигне до подобен развой и Петков не успее да събере мнозинство и проучвателните мандати не успеят да бъдат реализирани от другите две формации в Народното събрание на България.
превод и редакция: Джесика Вълчева
