Българските депутати одобриха в сряда вот на недоверие срещу коалиционното правителство на кирил Петков, което на практика сваля центристкия кабинет и изправя пред риск усилията на държавите в Западните Балкани да се присъединят към Европейския съюз.
Опозицията в лицето на ГЕРБ внесе искането миналата седмица и обвини правителството в некомпетентно управление на държавните средства и лоша икономическа политика. Според ГЕРБ кабинетът не е успял да се справи с растящата в страната инфлация. Вотът на недоверие мина със 123 гласа "за" и 116 "против".
Непосредствено след гласуването министър-председателят Кирил Петков обеща да продължи да се бори за реформи – ключовото му предизборно обещание – в най-бедната страна-членка на ЕС. Малко след това Петков се присъедини към няколкото хиляди протестиращи в подкрепа на правителството, които се събраха в района на българския парламент в София.
Коалицията на Петков обеща да разчисти ширещата се в страната корупция. Новата криза обаче поражда опасения у мнозина, че всичко може да доведе до ръст на проруските партии. България е член на НАТО, но държавата има исторически близки отношения с Москва. Страната категорично подкрепи санкциите на Запада срещу Кремъл на фона на руската инвазия в Украйна, започнала на 24 февруари. Петков дори уволни военния си министър Стефан Янев, защото нарече инвазията "специална военна операция" - теза, застъпена от Кремъл. Но наблюдателите смятат, че политическата нестабилност ще благоприятства българските проруски партии, по-специално крайнодясната партия "Възраждане", която притежава 13 места в 240-местния законодателен орган на страната.
Петков, 42-годишен бизнесмен и възпитаник на "Харвард", сформира четирипартийно коалиционно правителство през декември. Той настоя за разрешаване на двустранния спор между България и Република Северна Македония, който на практика блокира присъединяването на Скопие към блока заради българското вето върху преговорната рамка. Блокиран е и процесът за членството на Албания. Нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари накара ЕС да обмисли ускоряване на процеса по евроинтеграцията на Западните Балкани в опит да попречи на Москва да разшири влиянието си в региона.
Българският президент Румен Радев ще проведе консултации с парламентарни партии, които могат да се опитат да съставят ново правителство на мнозинството. Ако това не успее, той ще назначи служебен кабинет и ще свика парламентарни избори - четвъртите поред в страната за малко повече от година.
Българското правителство настоява Северна Македония официално да признае, че нейният език има български корени, признава в конституцията си българско малцинство и спира с "езика на омразата" срещу България. Скопие посочи, че нейната идентичност и език не са отворени за обсъждане.
РСМ има статут на кандидат за членство в ЕС от 17 години и получи зелена светлина през 2020 г. за започване на преговори за присъединяване, въпреки че не беше определена начална дата за това. Заедно със Северна Македония, Албания, Босна, Косово, Черна гора и Сърбия имаха забавяния на фона на разделения между страните-членки и някои неуредени двустранни въпроси.
Франция, която в момента е ротационен председател на Съвета на ЕС заяви, че полага последни усилия, за да разчисти пътя преди срещата на върха за Западните Балкани, която започва днес и ще продължи и утре. Клеман Бон, френският министър по европейските въпроси, каза, че близостта на войната в Украйна е пресирала блокът да поднови процеса по разширяване на Балканите.
Даниел Смилов, професор по политология в Софийския университет, посочи, че Кирил Петков е бил "движеща сила" в настоавянето за разрешаването на спора с РСМ и сривът на правителството му може да хвърли тези усилия на вятъра.
превод и редакция: Джесика Вълчева
