„Случващото се в училище е много важно. Определя бъдещето на страната ни като цяло. Определя всяка една човешка дейност. И затова начинът, по който се случват нещата в училище, животът в класните стаи, по коридорите, на практика е частичка от обществото ни изобщо. А моментът, в който се намираме сега и то не само сега - последните години - е толкова преломен. Съществено е наистина да тръгнем отнякъде, да се оттласнем и това място е училището. А дали ще успеем, зависи от всеки един от нас.“
Това заяви директорът на 39 СУ „Петър Динеков“ д-р Албена Кондева в интервю за Фрог нюз.
Д-р Кондева е с над 30-годишен опит в образованието. След магистратурата си по начална педагогика и история се увлича по компютрите и така придобива квалификация за учител по информатика и информационна технологии от ФМИ към СУ „Свети Климент Охридски“. Има докторска степен по дидактика на математиката.
Политиката няма място в училище. „Талисманът“ на Красимир Бачков е разказът, по който писаха седмокласниците на своето външно оценяване. Смятате ли, че острата реакция, която се пробуди около него, всъщност може да се извини заради напрежението, породено от нестабилността в държавата ни или по-скоро беше поредната случка тип „от мухата слон“?
От времето, в което следя изпитите, не си спомням от дадените през годините теми някоя да е приета еднозначно. Това, което се предлага, независимо дали ще е текст за преразказ или с друга задача, почти винаги предизвиква вълнения. И това е разбираемо, защото изпитът след 7. клас действително е много ключов, много решаващ. В същото време една голяма част от седмокласниците не са съвсем наясно какво искат да правят и в какъв тип училище искат да отидат, и затова родителите са много ангажирани, и по-пряко участват в процеса.
Задължително правя уговорката, че не съм специалист по български език и литература, но според мен този текст не беше лош. Сигурна съм, че той е прегледан от колегите, занимаващи се с подбора. И да не забравяме, че е важно да е подходящ за специфичните цели, заради които е създаден. Съдейки по реакцията на учениците - те също го приеха добре. Надявам се и резултатите да удовлетворяват всички, които са се потрудили, за да имат успех.
Другият голям въпрос, който изникна покрай външните оценявания, е: Пожарникарят - човек, който гаси пожар или професия?
Зависи кого питате и в какъв контекст. Така зададен според мен въпросът не е много ясно каква е целта му и какво са искали да измерят чрез него авторите му.
Знам със сигурност, че за малките ученици от начален етап учителят през всичките четири години, през които върви обучението, полага огромни усилия да ги научи да обосновават отговорите си, да не отговарят с една дума. Да поясняват, да съставят изречения, чрез които ясно да се докаже, че знаят. Може би не са употребили правилно думата „професия“, но всички онези, които са съставили текстове, с които отговарят обосновано, че разбират какво е пожарникар, са се справили, защото професията се упражнява от хора... Учениците на тази възраст имат специфичен начин на мислене, различен от този на възрастните и това трябва да се отчита.
В тази връзка смятам, че въпросът има определени проблеми. Вярвам, че анализът ще се направи на всички възможни нива и ще се разбере къде всъщност е грешката. Възможно е и този въпрос да не е апробиран.
През втората половина на настоящата учебна година учениците почти изцяло се завърнаха в класните стаи. Смятате ли, че успяха да се адаптират бързо към „старото нормално” или белезите от пандемията трудно ще бъдат заличени?
Тази година беше много трудна. На практика през последните месеци минахме през почти всичко - присъствено, обучение „от разстояние“, хибридно, ротация, обучение в условията на тестване. Всичко беше изключително трудно за организиране и за реализация - отне много от силите и на управленските екипи, на педагогически специалисти, а и на родителите. Всички ние си имахме и все още имаме своите тревоги, свързани с болестта. Голяма част от нас именно заради нея минахме през много сложни периоди и в контекста на училището това създаде наистина доста проблеми. Особено тогава, когато всички класове се върнаха в училище.
Конкретно при учениците от прогимназиален етап имаше период, в който най-малката думичка, реплика, жест предизвикваха негативна реакция. Беше нужно много време да се успокоят страстите. Всички бяха изключително чувствителни, включително и родителите. Което си обяснявам с факта, че дълго време живеехме в несигурност. При условия, които ни бяха абсолютно нови и непознати. И това по един или друг начин постави белега върху живота ни изобщо, не само в училище. В нашия конкретен случай педагогическият ни съветник, който е млад човек, положи доста усилия - беше непрекъснато из коридорите, в класните стаи, сред учениците. Опитваше през цялото време на следи пулса на този жив организъм. Да идентифицира и разрешава всички зараждащи се проблеми.
А каква беше ситуацията с първокласниците? Как реагираха на изцяло дистанционното обучение месеци наред?
Съдейки по своите наблюдения, по-трудно беше за колегите и за родителите. Децата го приеха като игра. Аз имам достъп до всички класни стаи през платформата, която използваме и контолирах как тече този процес. Малките много бързо се организираха и разбраха как да влизат за час. Направи ми и впечатление, че честичко някой започва събранието по-рано, за да си покажат новите играчки, да си поговорят за някакви техни си неща. Както биха направили в междучасието, ако са тук, в училище. Моето впечатление е, че при най-малките нямаше толкова много поражения.
По-скоро в прогимназия и гимназия имаше по-сериозни проблеми. Първо, защото материалът е по-сложен и на учениците им е по-трудно. Осве това от тях се очаква и повече лична отговорност, за да влязат в час, да бъдат последователни. Защото когато си вкъщи, на дивана, по-скоро ти се иска с нещо забавно да се занимаваш, не с учене.
Оттам дойдоха и проблемите. Освен това имаше една сериозна група ученици, които не се върнаха в училище с отмяната на мерките. Защото родители им или те самите вече като пълнолетни имаха притеснения и несъгласие да се тестват. Някои имаха и лични проблеми, които ги забавиха.
А имаше ли ученици, които се възползваха от обстоятелства, породени от пандемията?
О, разбира се! И то доста се възползваха. Но положихме усилия - направихме наши вътрешни правила за обучение от разстояние, но все още не смятам, че сме успели да ги убедим, че те наистина трябва да се спазват и е в техен интерес да го правят.
Основният проблем, който имахме, беше да си включат камерите. Защото не е приемливо едната страна в процеса да бъде открита и достъпна за всички, а другата -не. Когато се води някакъв вид изпитване е абсолютно задължително камерите да са включени през цялото време, както и самите работи да бъдат предадени в точния час, който е определен от преподавателя. Тук определено имаше сериозно хитруване.
Според Вас заразен ли ентусиазмът на акад. Николай Денков относно удължаването на учебната година? Ще подобри ли това резултатите от учебния процес?
Не мисля, че многото часове са в пряка зависимост с качеството. Още като ученичка, съм установила, че колкото и дълго да прекараш над учебника, ако не го правиш осъзнато, резултат няма да има. Противник съм на това да има твърде много часове в училище, без значение е дали са по линия на училищните учебни планове, или чрез удължаване на учебната година – независимо дали говорим за по-ранно започване, или по-късно завършване.
За да имаме добри резултати, трябва да се стремим към ефективност на тези уроци. Колкото и много да са те, ако не се реализират така, че да има измерим, ясен резултат в края на всеки един час и следващия да се стъпва на усвоеното от предишния, положителен резултат няма да има.
Трябва да вървим по посока на това да подобрим ефективността на учебния процес и в класните стаи да се реализира един по-различен учебен процес. Да престанем с лекционния тип преподаване и да преминем към учене, което предполага по-сериозна активност от страна на учениците.
Какви са предимствата и предизвикателствата в средните и малките квартални училища?
Нашето е от среден мащаб, малките срещат още по-големи предизвикателства. Но генерално предизвикателствата са общи за системата – да се вместиш в бюджета, с който разполагаш, да реализираш план-приема на всички нива. Предизвикателства има и с привличането на качествени педагогически специалисти, които да не са мотивирани само от материалната страна на учителската професия, а осъзнато да идват в училище. Защото в момента е сравнително привлекателно.
Тук вероятно ще има несъгласни, защото се твърди, че заплащането реално е ниско, а и е държавна работа. Докато в момента това, което влече младите, е по-скоро свободата.
Учителската професия има немалко предимства. Стига да умееш да ги оползотвориш по най-добрия начин и да си наясно защо си станал учител. Сигурно е, че учителската заплата не е като тази в IT сферата, но пандемията ясно показа, че нашата професия може да даде преимущества в период, в който всички останали ги нямат. Също така тя дава шанс за реализация не само в рамките на нашата страна и вече има немалко колеги, които успешно се реализират в други образователни системи. И то са добри, търсени и желани специалисти. Така че стига да имаш желание, визия за себе си и яснота какво искаш да постигнеш като професионалист, нашата професия определено има своите предимства.
Обръщат ли очи повече млади хора към учителската професия през последните години?
Има желание, да. Което е много радващо. И е време наистина системата да се обнови, да влезе свежа кръв. Да дойдат хора, които имат по-друг поглед към учебния процес и живота в училище.
Разбира се, аз не деля колегията на млади и стари. Опитвам се да намеря у всеки добрите качества и да оценя това, с което е полезен на колектива и училището. Важно ми е хората, които работят тук, да работят тук. Да знаят защо сутрин идват на работа и че са тръгнали точно към 39-то училище, а не някъде, където да отчетат поредния работен ден.
Специалисти твърдят, че бъдещето се крие в меките умения. Смятате ли, че образователната ни система гарантира овладяването им?
Меките умения са изключително важни. Справка за конкретен факт вече може да направиш през телефона и то много бързо. Докато възможността да се адаптираш, да бъдеш кооперативен, да бъдеш част от цяло, да спазваш правилата, каквито винаги има, са наистина много важни умения. Но за съжаление, към днешно време в българското училище не се работи достатъчно за развитието им. Правят го отделни учители и то, защото те сами са се убедили, че тези умения трябва да се формират и развиват. Но все още начинът, по който е организирана класната стая като правило е такъв, че не стимулира целенасочена работа за развиване на меките умения.
Затова според мен трябва да се заложи много на методите, които използват учителите. Защото меките умения могат и трябва да се развиват в рамките на всички учебните часове. Затова в уроците по история трябва да се водят дебати, в часовете по науки да се развива критичното мислене и умение за работа в екип. Дори по математика, която се смята за твърде скучна, предвидима, еднообразна - там също би могло да се развиват меки умения. Стига, разбира се, това да се случва в рамките на учебен час, в който не се решават само задачи на дъската, които учениците единствено да преписват в тетрадките си.
Смятате ли, че това скоро ще се случи? Все пак живеем във времето на така популярната „промяна“.
Ще ми се. Всичко в последните години е много динамично. И в тази връзка да направим аналогия с онзи уикенд през март месец 2020 година, когато образователната система трябваше за броени часове да премине от аналогов режим към онлайн работа - някъде по-успешно, другаде – не толкова. Но като цяло колегията откри начина да се справи. Затова смятам, че вече е все по-осезаема необходимостта да превключим към друг тип учебна работа и би трябвало всеки, който смята да работи като учител, да намери начин да бъде адекватен на изискванията на времето.
От тази година по учебния план е предвидена една седмица за проектни дейности за учениците от първи до трети клас. Миналата година тези дни бяха дадени като екстра - удължи се учебната година с една седмица и това не се хареса на колегията. В нашето училище се проведоха тези проектни занимания - имаше си план, график. Родителите бяха уведомени. Получиха се нелоши дейности.
Тази година, тъй като колегите вече знаеха, че това така ли иначе е предвидено и имайки опита от предишната, изготвиха своя график за 5 проектни дни и се случи така, че наистина проявиха педагогическо творчество. Във всяка паралелка имаше различна тема според нуждите на съответния клас и колегите разгърнаха себе си. Имаше невероятно проведени занимания. Даже се стигна дотам, че колегите, които тази година водеха трети клас, се поинтересуваха дали и в четвърти могат да имат такава седмица. Тоест, на тях им стана сладко от резултата, който получиха. Защото видяха един различен учебен процес, който не е регламентиран от стандарти часове, при които бие звънецът и идва краят в точно определен момент. Можеш да влезеш в музея, да излезеш на открито. Можеш да проведеш занятието по начин, по който те води това, което си видял като необходимо и желано от своите ученици. В крайна сметка имаше общо удовлетворение.
Тук е важно да отбележа, че е важно в образователната система да има предвидимост, да има успокояване поне за известно време, за да имаме възможност да проследим ефективността на една или друга промяна. Към настоящия момент твърде често се променя нормативната уредба, а това много изтощава. Разбирам, че се правят опити за позитивна промяна, но преди да се премине към въвеждаето ѝ, трябва да бъде много добре премислено и наистина да се проучи и мнението на колегията, която ще реализира дадената новост.
А кой е най-малко популярният предмет сред учениците? Има ли и недостиг на учители в конкретна сфера?
Знам, че математиката не я обичат много.
По точните науки определено има проблем и недостиг на квалифицирани специалисти - физици, химици, математици, учители по информатика и информационни технологии. Наистина все по-трудно става да се избере качествен преподавател. Не че по останалите предмети е по-лесно, но там има повече избор.
Миналото лято имахме обявени свободни места за учител по физкултура и информатика и информационни технологии. За физкултурата имахме около 80 кандидати, а по другия предмет бяха значително по-малко, като повечето нямаха учителска правоспособност.
Ако Вие бяхте ученик сега, какво бихте искали да видите в своето училище?
Една съвременна среда, в която да уча. Не луксозна, но съвременна. Такава, която да предизвика желание да дойдеш точно тук. Среда, която да е добронамерена - като излизам извън рамките на стаи, цветове и т.н. Уроци, които провокират и предизвикат активност от моя страна като ученик. Възрастни, които винаги да са насреща, ако имам нужда да споделя. Точно това за мен са ориентирите за едно модерно, съвременно училище.
В тази връзка - за или против униформите?
Аз съм учила във време, когато униформите бяха задължителни и то бяха такива, че откровено казано, бяха грозни. Но си ги носехме и съм се радвала, че имам по себе си елементи, които да ме отличават. Днес униформите могат да бъдат много хубави и аз смятам, че поне някакъв елемент на униформа всяко училище трябва да има – за да показва принадлежност към дадена общност.
Интервю на Мира Ереева
39 СУ „Петър Динеков“
