Българското правителство, избрано с труд през 2021 г., падна на 22 юни след вот на недоверие, гласуван от опозицията. За страната се очертава период на нестабилност, пише в коментар френският в. ”Монд”.
Вече отслабено от силни вътрешни противоречия, изострени от войната в Украйна, правителството на 42-годишния възпитаник на Харвард Кирил Петков няма мнозинство в парламента от 8 юни, когато националистическата партия "Има такъв народ" напусна четирипартийната коалиция. Нейният лидер, певецът Станислав Трифонов, наричан Слави, се обяви най-вече против първоначалната политика на Петков спрямо Северна Македония. България, член на ЕС от 2007 г., налага вето върху присъединяването на малката си съседка към общността, за което тя кандидатства от 2005 г., заради исторически и културни разногласия.
Предлагайки своето посредничество, Франция се надяваше България да даде зелена светлина за отваряне на преговори за членство между Скопие и Брюксел. Падането на проевропейския български премиер в навечерието на конференцията за Западните Балкани на 23 юни в Брюксел може да осуети всякакъв напредък. Парадоксално бе, че политическият противник на Кирил Петков – бившият премиер Бойко Борисов, заяви, че подкрепя френската пътна карта, отбелязва вестникът.
"Монд" предполага, че именно той - "звезда на българската политика", е нанесъл последния удар на кабинета на Петков, "пожелал да скъса с корупцията на своя предшественик и да въведе еврото от 2024 г."
С дясната си коалиция ГЕРБ-СДС Борисов набра безпроблемно гласовете, необходими за приемане на вота за недоверие, официално мотивиран с "провала на икономическата и финансова политика на правителството" на фона на инфлация от 15,6 на сто през май. След европейските санкции срещу Москва "Газпром" замрази през април газовите доставки за България и вдигна още повече цената на горивата, напомня изданието, цитирано от БТА.
Кирил Петков успя да събере хиляди свои симпатизанти (както и противници) край парламента през последните дни, успя и да убеди шестима несъгласни с ръководството на партията си депутати от ИТН, но не му достигнаха още пет гласа на депутати, отбелязва "Монд".
"Кирил Петков оглавяваше една твърде крехка коалиция, изградена около разнородни партии с разминаващи се идеологии, базирани самите те върху коалиции", обяснява за всекидневника социоложката Боряна Димитрова, ръководителка на центъра "Алфа Рисърч". Разногласията в правителството се увеличиха през последните месеци, добавя тя, изреждайки темите - да се доставят ли оръжия на Украйна, да се одобрят ли санкциите срещу Русия и да се вдигне ли ветото върху Северна Македония.
"Щом бе изгубено мнозинството в парламента, опозицията се възползва и атакува, но правителствената коалиция вече се бе разпаднала отвътре", продължава експертът, според когото на досегашния премиер не са му достигали прозорливост и гъвкавост.
Сега българският президент ще трябва да поиска кандидатура за нов премиер от парламентарното мнозинство, тоест от центристката формация на Кирил Петков "Продължаваме промяната". След трети неуспешен опит парламентът ще бъде разпуснат и експертите очакват нови парламентарни избори наесен, обяснява "Монд".
"След нови избори има риск проруските партии да спечелят повече влияние в парламента и институциите", коментира Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията. По думите му това навярно ще доведе до съставяне на "правителство, по-приятелски настроено към Кремъл, което не обещава сигурност с оглед сегашния геополитически контекст".
