„Стариране на вот на недоверие, което правителството му трябваше да загуби“, въздъхна българският премиер Кирил Петков, докато се включваше във видеоразговор. „Предстоят ни трудни дни. Борим се усилено да останем от правилната страна на историята“, каза той.
Така започва материал на The Guardian, посветен на българския министър-председател Кирил Петков.
Петков изтъкна два проблема за случващото се на коалицията: корупционните интереси и проруското влияние в България, които според него „обединиха сили“, за да свалят правителството му.
Членка както на НАТО, така и на ЕС, България зае неочаквано силна проукраинска позиция въпреки традиционните си връзки с Русия, която преди войната доставяше около 90% от природния газ.
„Ние изненадахме както всички в Европа, така и Русия с тази силна политика“, каза той, добавяйки, че вътрешнополитическата криза означава, че България сега рискува да се върне към „традиционната си роля на мека държава“ по отношение на критиките към Русия.
Опозиционните депутати свалиха правителствената коалиция, след като тя се сблъска с вътрешни спорове за бюджета и въпроса за вето върху преговорите за разширяване на Европейския съюз за Република Северна Македония. Петков и неговите съюзници нарекоха тези проблеми димна завеса, заявявайки, че същността се крие в корумпирана опозиция на тяхната кампания за борба с корупцията.
Но с разпадането на правителствената коалиция в сряда, след само шест месеца на власт, един резултат ще бъде рискът за позицията на България срещу нахлуването на Кремъл, което може да стане жертва на политическата суматоха.
Ако Петков не може да създаде нова коалиция, той се опасява от „драстична промяна“ в подкрепата на България за Украйна.
„Страхувам се, че България ще стане много по-плаха, мека държава по отношение на реториката срещу войната и че част от нашия износ [на помощ] за Полша ще бъде рязко намален“, каза той в интервю, което се проведе преди вот на недоверие. „Страхувам се, че силната позиция на ниво Европейската комисия и Европейския съвет ще се превърне в много повече хеджиране, отколкото силен глас срещу Русия“.
Тази промяна в политиката не е сигурна, тъй като повечето членове от неговата коалиция изразиха подкрепа за предоставяне на оръжие и друга военно-техническа подкрепа за Украйна. Но Петков каза, че временно правителство може бързо да сключи сделка с „Газпром“, която да накара България да се съгласи на схема в рубли за плащане на газ и да бъде по-внимателна в противопоставянето си на войната.
„Русия наистина иска да свали това правителство, защото то ще покаже, че ако не играеш с тях, тогава правителствата падат“, каза той. „Това би било чудесен пример за това как стратегията за диверсификация на газа не работи. И по-малко силен глас срещу тях относно санкциите и подкрепата за украинците е нещо, което биха предпочели“.
Петков, който провежда кампания като реформатор за прочистване на политиката, поведе делегация в Киев, за да се срещне с украинския президент Володимир Зеленски в края на април, където той сключи сделка за ремонт на украинските тежки оръжия на фона на вътрешната опозиция срещу директните доставки на оръжие за Украйна.
Той също така се беше прицелил в Кремъл, като в един момент се съгласи със съседните Северна Македония и Черна гора да блокират полета на външния министър Сергей Лавров до съседна Сърбия, което го принуди да отмени посещението.
Петков каза: „Беше просто решение. Реших, че той не лети. Толкова е просто“.
Разривът около войната го постави в противоречие с президента Румен Радев, пенсиониран генерал и командир на военновъздушните сили, който каза, че доставките на оръжие в Украйна само ще удължат войната.
Петков каза, че двамата мъже не са съгласни относно отказа да изпълни искането на „Газпром“ за плащане в рубли, политика, която в крайна сметка доведе до спиране на износа на газ за България в края на април. А Радев беше „много категорично против“ доставката на оръжия в Украйна през трети страни. „Бяхме много за това“, каза Петков.
