Европейските и балканските дипломатически кръгове бяха шокирани от избухването на антибългарската истерия на албанския премиер. Истерията, която достигна своята кулминация в Брюксел на 23 юни с недипломатичните и невъзпитани реплики, когато на пресконференция той се скара на българските журналисти заради родината им с думите: „Вие сте позор!“.
Дипломатите се опитаха да разберат личните причини за този холеричен пристъп, тъй като няма национална причина за това. А дори и да имаше, министър-председателят на една държава не можеше да използва публично вулгарен език. България, като член на ЕС, заяви още от първия ден на ветото срещу Скопие, че е за започване на преговорите за присъединяване към ЕС с Албания. Така че решението да не се отворят преговорите с Албания е на ЕС, който има свои причини за това, а не е по вина на България. Българското вето върху Скопие е само претекст за ЕС.
Дори Сърбия, която извърши четири кървави агресии срещу съседни държави, получи статут на кандидат за членство в ЕС няколко години преди Албания. Тогава нямаше българско вето.
Избухването на албанския премиер срещу България няма нищо общо с българското вето върху Скопие. Гневът му е свързан с дълбоката загриженост на Сърбия относно ефекта от това вето върху отношенията между България и Северна Македония. Изпълнението на изисквания на България по отношение на историята, езика и идентичността от страна на Скопие би съборило целия изкуствен наратив за създаването на виртуалната република Македония от Сърбия през 1945 г. като опозиция на България.
С изпълнението на българските искания от страна на Северна Македония Сърбия би загубила силното си влияние чрез доминиращото сръбско лоби в Скопие. Ето защо Белград подхрани непримиримостта на Скопие към България и обтегнатите отношения между тях.
Сръбското лоби в Скопие блокира всеки опит на македонската дипломация да бъде гъвкава по отношение на българските искания. Албанският премиер влезе в тези българо-македонски отношения, защитавайки стратегическия интерес на Сърбия и атакувайки България. Така албанският премиер е яхнал антибългарския кон на Сърбия заради тайния си личен съюз с президента на Сърбия Вучич.
Наивните жители на Тирана трябва да знаят, че дори при заплахата за бойкот на срещата на върха ЕС-Западни Балкани на 23 юни, която беше идея на Вучич, албанският премиер се присъедини към Вучич, а не към Ковачевски.
Лошото е, че последствията от това скандално дипломатическо поведение спрямо атлантически съюзник и позитивно спрямо албанския национален въпрос ще плати албанската държава, защото приятелските отношения между Албания и България са накърнени заради Сърбия.
Премиерът не познава албанската държавна дипломатическа памет, но някой може да му припомни как Международният съд в Хага произсене на 22 юли 2010 г. решението за законността на обявяването на независимостта на Косово в съответствие с международното право и резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. Най-силният гняв на Сърбия не беше срещу албанската делегация на МВнР там, а срещу българската делегация на МВнР, която при излагането на своята официална позиция представи изключителна юридическа защита на правото на Косово на независимост.
Сръбският външен министър Вук Йеремич даде този ден пресконференция в Хага и остро атакува България „за това, че защитава Косово повече от Албания“. Историческата памет не работи при сегашната власт. Албанският премиер трябва да удържи коня на антибългарската истерия и да го остави да шества из европейските медии с извинителна апологетика спрямо Сърбия. Албания, Косово и албанската нация няма нужда да си създават нови врагове на Балканите. Достатъчни са ни старите непоправими врагове като Сърбия, която държи рекорда по неплатен кръвен дълг към албанската нация.
Шабан Мурати за в. „Дита”, БГНЕС
