"Вариантът за общо явяване на ДБ с ПП е един от възможните, на настоящия етап не се изключва, напротив – обсъжда се. Общото явяване има предимства, крие и рискове. Въпрос на много внимателен дебат, който тепърва предстои". Това заяви министърът на правосъдието в оставка Надежда Йорданова пред БНР.
Тяснопартийните интереси на ДБ са за избори, отбеляза тя, но добави, че от гледна точка на обществения интерес "това е лош вариант".
"За нас е важно да се реализира първият мандат".
"Първото и второто плащане по Плана за възстановяване зависят от приемането на 23 закона – това е графикът, който съпътства самия план и той е задължителен. В сектор Правосъдие от тези 23 законопроекта са 8, от тези осем два вече са в Народното събрание, други са в различен етап на придвижване към НС. Един от тях е Законът за Антикорупционната комисия, който е в Народното събрание", поясни правосъдният министър.
Сред останалите законопроекти са законопроектът за лицата, подаващи сигнали и промените в Търговския закон. Им и промени в Закона за медиацията и в Закона за безвъзмездната безплатна правна помощ.
"Палитрата от законопроекти е голяма"
"Ако не бъдат приети тези закони, предвидените плащания в Плана за възстановяване и устойчивост няма да постъпят в България. Това е възможно да създаде и бюджетен проблем, защото те са предвидени в настоящия бюджет. Едно е ясно – тази година те няма да постъпят, оттам нататък това означава забава. Времевата рамка, в която планът може да се случи, все повече се стеснява и това създава допълнителни рискове", коментира министърът на правосъдието в оставка.
Според нея е необходимо "много пленарно време" и дори за два месеца трудно могат да бъдат приети всички законопроекти. Тя ще настоява законопроектите, които имат отношение към Плана за възстановяване, да се разглеждат с предимство пред промените в Изборния кодекс, с които се иска връщането на хартиената бюлетина.
Изборът на членове на ВСС и на Инспектората към ВСС не може да бъде резултат на ситуационно мнозинство, категорична е Йорданова.
Тя коментира и измененията в Закона за защита от домашно насилие и очерта слабостите на действащия режим, сред които кръгът на лицата, на които се предоставя защита и скоростта на нейното предоставяне.
Издадените заповеди за защита за 2020 г. са били 3041, през 2021 г. са с 200 повече.
Нов революционен момент е даването на право на непълнолетните и на лица под запрещение да искат заповед за защита.
Засилва се ролята на държавата през защитените жилища и услугите за жертвите на домашно насилие. Ще има орган, който да контролира и координира всички държавни политики. Предвиждат се още статистика за жертвите и регистър.
Нов момент в българското законодателство е предвиденото съдът да прави оценка на риска по определена методология. Магистратите ще бъдат обучавани, за да прилагат този нов момент от закона.
