„Да го духат бедните“. С тази реплика преди дни вече бившият вице-премиер Асен Василев описа лицемерието и икономическата философия на ГЕРБ. Последва буря на възмущение у борисовото воинство. Анализатори се възпалиха и обясниха, че не трябва да се използва такъв език.
Езикът е остричък, вярно, но затова пък казаното е вярно. Каквото й да става в политиката и властта, бедните винаги „духат“. И въобще, има ли българин, който да вярва, че на политици и властници им пука за народа и обществения интерес?
В момента всички погледи са отправени към оставката на кабинета „Петков“ и следващите стъпки на коалиционните партньори. Намеренията на опозицията – ГЕРБ, ДПС, „Възраждане“ и вече ИТН се изчерпват в задаване на въпроси от медиите и размити, нищо не означващи отговори. Всяка от споменатите партии поотделно, а някои и в скрити договорки, чертае планове за бъдещето. Тяхното комфортно и заможно бъдеще, не това на народа.
На върхушката в ГЕРБ й се иска да се върне на власт. Много. Но Борисов не дава. Защото Борисов знае, че не може да управлява сегашните кризи. Тази с Ковид го доказа. Освен това за 12 години управление не успя да отлепи България от последното място в ЕС поне по един показател. Най-бедни, най-болни и най-умиращи сме. И най-корумпирани. Кръгът около Борисов обаче продължава да разполага с хора на важни постове в повечето институции. Дори в службите имат влияние. За прокуратурата да не говорим – Гешев изглежда непоклатим. Не му трябва да Борисов да управлява официално разсипана от самия него държава. Задкулисното управление му върши чудесна работа. Хем е в позиция да критикува и напада постоянно, хем не носи никаква отговорност. Освен това никой не разследва престъпленията на трите му кабинета, за каквито имо не само съмнения, но и доказателства. Планът А е: Колкото можем, докато можем. План Б: Десислава Атанасова, Даниел Митов и Тома Биков заемат мястото на Борисов и пак същото, но без него.
Същото важи и за ДПС. Нещо повече: движението постоянно издига проевропейски и проатлантически лозунги, позиционирайки се на думи към западната цивилизация. На думи. В действителност фирми на хора от върхушката на ДПС продължават да ползват огромен държавен паричен ресурс по различни проекти. Няма да откриете в тези фирми познати имена, но който се интересува, знае кои хора стоят зад тях. За тях са предназначени немалка част от исканите милиарди от бившия вече министър на МРРБ Гроздан Караджов - от квотата на ИТН. Същият онези дни заяви от една телевизия: Който ме познава знае, че никога не лъжа! Казват, че врабчетата в Борисовата градина изпопадали от смях, като го чули… Планът е старият: Колкото повече, толкова повече.
ДПС предпочитат да са в сянка и оттам да пълнят джобовете си. Електоратът им тегли същия хомот, който и всички останали в България, оставени на милостта на съдбата. Ще припомня, че Йордан Цонев, например, е депутат 9 мандата, а Рамадан Аталай – цели десет. Какъв е шансът на млад човек да заеме тяхното място?
Слави Трифонов свърши каквото бе решил или каквото бяха решили други – той знае точно как е. Съмнения за задкулисни договорки и зависимости има много. Слухове за взети десетки милиони, също се чуват. Доказателства черно на бяло обаче няма. Все пак… Стив Джобс бе казал, че всеки слух се превръща в истина в мига, в който бъде официално опроверган. Чухме подобни клетви и опровержения. Планът е: Колкото по на тъмно, толкова по-малко се вижда.
Зад лицемерните призиви за защита на националните интереси, грижа за народа и най-вече за бедните, се крият подли планове за още и още разграбване на държавата. Това са брутални, безмилостни хора, обвързани в различни схеми и кръгове с организираната престъпност. Те не излизат на светло, но методите им за разправа с всеки, който посегне на техния модел, са безмилостни. Владеят огромен пропаганден апарат, в това число медии и тролски армии. Имат позиции във върховете на политиката, управлението и бизнеса. Техен човек все още ръководи БНБ и остават скрити всички вредни практики в някои банки. Държат в ръцете си Висшия съдебен съвет, който пък гарантира недосегаемост на главния прокурор Гешев. Контролират антикорупционната КПКОНПИ – една от бухалките срещу неудобните и инструмент за рекет и шантаж. Всички недоволстват от цените на горивата, но КЗК, ръководена от кадър на ГЕРБ отказва да си свърши работата. И още, и още…
Философията на задкулисието е проста: всяване на съмнения в евро-атлантическите ценности, недоволство от демокрацията и стимулиране на носталгията по съветския модел. Всичко това е опаковано в патриотични лозунги и фалшива загриженост за населението. Целта е овчеподобно общество и богат, недосегаем за законите престъпен елит.
На чия страна е президентът Радев в тази ситуация? Този въпрос ще изниква все по-често.
Така че, "Да го духат бедните" е в сила.
Витали Роник
