За разлика от Путин, Костадинов не се крие. Не крие, че иска България да напусне ЕС и НАТО и така да си върне статута на ”задунайска губерния”. Но това не значи, че можем да си позволим да го подценяваме. Не можем.
Това пише в коментар за DW политологът проф. Евгений Дайнов.
Как се отвлича едно общество? Един от начините е първо да му отвлечеш езика и да подмениш смисъла на думите. После обществото ще те следва покорно, както едно време децата от германското градче Хамелн последвали местния кавалджия (и по съвместителство - дератизатор).
Очевидно и Костадин Костадинов (политикът с руския прякор) е стигнал до това заключение, тъй като напоследък виждаме рязка смяна на неговата тактика.
Новата тактика на Костадин Костадинов
По времето на пандемията той сякаш се опита пряко да приложи опита на Мусолини и Хитлер, който опит сочи, че добилият реален контрол над улиците, в крайна сметка добива и реалната власт над цялото общество. Доста бързо се оказа обаче, че в днешна България улиците принадлежат на демократи, а не на нацисти. След като не успя да приложи тактиката на "черните и кафявите ризи", Костадинов тия дни започна да прилага тактиката, с помощта на която Путин отвлече руското общество: да подменя смисъла на думите.
Една от ранните победи на Путин на филологическото поприще беше обръщането на значението на "демократ". Още в първите години на този век в Русия думата "демократ" беше превърната в ругателство. "Либерал" я последва след година-две. После европейците станаха "еврогейове", а несъгласните с Путин - "чуждестранни агенти". "Западът" също промени своя знак. От модел, за който руснаците си представяха, че е добре да последват, Западът (в путинския дискурс "колективният Запад") бе превърнат във враг на всичко руско и родно.
В България различни хора в различни периоди се опитваха да подменят езика, следвайки модела "Путин". "Либерал" например дълго време беше ругателство (макар че "демократ" така и не се превърна в такова). Опитите европейците да бъдат опаковани като "еврогейове" и "джендъри" не дадоха задоволителен резултат, а със своите дивашки зверства в Украйна самите руснаци се обезчестиха до степен да не могат пряко да прилагат своя опит у нас.
Тук обаче се появява Костадинов, който продължава експеримента с отвличането на езика. Извън "руския свят" например понятието "Майдан" символизира избора на украинския народ да тръгне с Европа, а не с неумита Русия. При Костадинов обаче "Майдан" има чисто путинско значение: сваляне, с помощта на ЦРУ (разбира се), на легитимно проруско правителство и заместването му с нацистко такова под американски диктат.
Тази маневра едва ли ще съумее да отвлече българския политически език, освен ако Костадинов не успее да постигне смислово равенство между "украинец" и "нацист" - нещо, което неговите привърженици из социалните мрежи вече експериментират.
Защо не бива да подценяваме Костадинов
Повече тревога внушава опитът на Костадинов да обърне знака на "евроатлантически". В нашия политически език се приема, че този термин описва нещо добро: решението на българите отпреди четвърт век да се присъединят към Западния свят. Помните, нали, как го нарекохме "евроатлантически избор"? Днес обаче в речника на Костадинов "евроатлантически" е врагът, изедникът, онзи, който иска да ни вземе всичко и да ни направи своя колония.
За разлика от Путин, Костадинов не се крие. Преди две десетилетия Путин започна да подменя смисъла на думите, докато още рисуваше самия себе си като умерен реформатор и демократ.
Днес Костадинов не крие, че иска България да напусне ЕС и НАТО, за да направи нов, "евразийски" избор и така да си върне статута на "задунайска губерния" на Москва.
Това не значи, че можем да си позволим да подценяваме Костадинов. Не можем. Защото онзи, който успее да отвлече езика, после започва да отвлича хора.
