Това е второто правителство, с което президентът Румен Радев не може да постигне диалог. Той оставя впечатлението, че единственият начин на комуникация, на който е склонен, е някой да му козирува. Това не е моделът на поведение на българския президент, който Конституцията предписва.
Това обясни в интервю за Фрог Нюз политологът Димитър Аврамов. Според него това, което прави държавният глава, е практически да ескалира политическото напрежение в страната и да превърне политическата криза в институционална.
„Ако президентът продължава да се държи така, с която и да е партия, не става въпрос само за „Продължаваме Промяната“, следващият огромен граждански протест ще е срещу него пред институцията, която той оглавява“, предупреди Аврамов.
Ето какво още каза политологът пред Фрог:
Вчера „Продължаваме Промяната“ и БСП отклониха поканата за консултации на президента Румен Радев, днес обаче той също ги отряза. Как ще коментирате този извънреден ход?
Това е второто правителство, с което президентът Румен Радев не може да постигне диалог. Той оставя впечатлението, че единственият начин на комуникация, на който е склонен, е някой да му козирува. Това не е моделът на поведение на българския президент, който Конституцията предписва. България е парламентарна република и това означава, че политическата инициатива априори се намира в парламентарно представените партии. Конституцията отрежда една специфична смиреност на президента в политическия процес. Всяка активност, която внушава, че президентът иска да разширява обхвата на конституционните си правомощия по посока изпълнителна власт, е опасна за страната. Казвам това, защото на първо място очевидно президентът не го разбира. На второ място Румен Радев не си дава сметка, че парламентарно представените партии може да сгрешат, когато отхвърлят дадено негово предложение, но той трябва да е въоръжен с цялото търпение, необходимо му за този пост. Защото това, което прави той е практически да ескалира политическото напрежение в страната и да превръща политическата криза в институционална. Ако президентът продължава да се държи така, с която и да е партия, не става въпрос само за „Продължаваме Промяната“, следващият огромен граждански протест ще е срещу него пред институцията, която той оглавява.
Защо президентът Румен Радев толкова прибърза с провеждането на консултациите преди връчването на първия мандат?
Няма никаква особена спешност в това консултациите да започнат веднага. Спомняме си, че минути след като премиерът Кирил Петков внесе оставката на правителството, ПП бяха извикани на консултации. Това не е военна организация. Необходима е деликатност в и без това напрегнатата политическа обстановка. Президентът трябва да даде необходимото време на парламентарните партии. Консултациите спокойно можеха да започнат след връщането му от срещата на НАТО в Мадрид. Прибързаността е ужасна грешка, казвам го абсолютно добронамерено. Съзнавам, че всеки може да сгреши в напрегнатата обстановка. Президентът обаче допуска сериозна грешка. Страхувам се, че няма да му бъде простена.
ПП обаче обявиха, че започват консултации с ДБ, БСП и независимите депутати. Има ли изобщо смисъл от такива разговори, тъй като общо събират 115 гласа?
Консултации могат да бъдат водени. Има различни субективни мнения. Едното е, че „Продължаваме Промяната“ са изхабили кредита си на доверие и трябва да отидат на избори. Другото субективно мнение е, че в рамките на конституционната процедура те имат право да се опитат да съставят правителство с мандата, връчен им от президента. И двете мнения са легитимни. Всеки политик, който е загубил доверие и позиции, има право да се поправи. И в този смисъл връчването на първия мандат е поправителен изпит. Нямаме право да отнемаме на когото и да било поправителния изпит, независимо дали го харесваме, или не. Съвсем друг е въпросът за политическия език и целите, които използват основните политически партии, в това число и „Продължаваме Промяната“. Много би ми се искало да видя политически език, който съответства на обществената ситуация. В момента българското общество е спокойно. В него няма някакви огромни напрежения извън общото напрежение по отношение на по-високата инфлация и на икономическите трудности. Този тип напрежение в обществото се сваля с политически консенсус, а не с взаимни обвинения, изразени във възможно най-тежка форма. От тази гледна точка „Продължаваме Промяната“ са изправени пред предизвикателство, а именно ако ще правят правителство, да разширят електоралното му пространство, поне временно. Защото правителство на ПП, БСП, ДБ и независимите депутати, може да бъде избрано, но същото такова може да бъде свалено много бързо след това при нов вот на недоверие. От тази гледна точка е важно да се търси максимална устойчивост и тя е възможна единствено с две неща. Първо – отказ от използване на квалификации и лепене на политически етикети на опонентите. На второ място – създаване на някакъв хоризонт, вероятно краткосрочен, около конкретни неща, които да бъдат правени в парламента и които правителството ще изпълнява. Очевидно е, че те трябва да са обект на консенсус. Не можеш да очакваш политическият ти опонент да се съгласи с нещо, с което никога не би се съгласил априори.
След като вече проследихме всички срещи в президентството, ако се стигне до връчване на третия мандат, според Вас на коя парламентарна група би бил връчен той?
Това е хвърляне на боб, не е коректно да се правят спекулации. Много ми е лесно да Ви кажа, че президентът миналия път го връчи на третата политическа формация. Какво ще направи сега – не знам, той има право на избор. Колкото и неадекватно да се държи държавният глава в момента, а той се държи неадекватно, нямаме право да му лепим етикети, нямаме право да го обиждаме или пък да му отнемаме правото да решава в рамките на собствените правомощия на институцията, която оглавява. Това е принципен въпрос за всеки. Успокояването на българското общество и на политическото напрежение изисква прилагането на еднакви критерии към всички, включително към себе си.
Какво е Вашето лично усещане – вървим ли към предсрочни парламентарни избори?
Моето лично усещане не е свързано с това дали ще има избори, или не, а с желанието ми да бъде постигната възможно най-проста и устойчива конструкция на следващото парламентарно мнозинство, което да се фокусира върху рационални и адекватни приоритети, свързани с подобряване на състоянието на различни сектори. Това преди се наричаше „реформа“, но никой не го прави години наред. Очевидно е, че трябва да го прекръстим по някакъв друг начин, защото в момента, в който се каже „реформи“ и никой не иска да ги прави. Необходими са подобрения в ключови сектори, необходимо е свиване на работата на правителството, за да могат хората да взимат все повече решения. Разбира се, необходимо е България да стои там, където й е мястото – твърдо в НАТО и твърдо в Европейския съюз. Това е единствената разумна перспектива, която осигурява нормална обществена среда и политически живот на следващото правителство. Като говорим за национален интерес е крайно време да стане ясно, че националният интерес на България е свързан с влизането в Еврозоната, тоест икономическа сигурност и с влизането в Шенген, със засилване на всички други форми на сигурност. Крайно време е да стане ясно, че изпълнението на критериите за влизане в Шенген по същество е борба с всякакви форми на закононарушения, корупция и за използване на държавата за частни цели. Добре е политиците да се фокусират върху това.
Интервю на Веселка Иванова
