Руският президент Владимир Путин все още иска да завземе по-голямата част от Украйна. Това смятат от американското разузнаване. Те обаче считат, че московските войски са способни единствено на бавни териториални придобивки, защото са изключително отслабени в битките.
Това означава, че войната може да продължи дълго време, казва директорът на националното разузнаване Аврил Хейнс. Според нея Путин все още има същите цели като тези в началото на конфликта. Но според нея Русия едва ли ще постигне тази цел скоро.
"Виждаме разрив между краткосрочните военни цели на Путин в тази област и военния капацитет на Путин - един вид несъответствие между неговите амбиции и това, което военните могат да постигнат", посочи тя на пресконференция.
През март Москва пренасочи усилията си върху превземането на Донбас в Източна Украйна след неуспешен опит за постигане на успехи във вътрешната част на страната. Руските сили постигнаха успехи там, като наскоро поеха контрола над град Северодонецк, но напредъкът беше бавен и украинските сили оказаха силна съпротива.
В първите си публични коментари от май насам относно оценката на американското разузнаване за войната Хейнс посочи, че руската инвазия ще продължи дълго и "картината остава доста мрачна". Американското разузнаване вижда три сценария за хода на войната. Най-вероятният е бавно движещ се конфликт с Русия, която постига "постепенни печалби, без пробив". Другите, по-малко вероятни възможности, включват голям руски пробив или стабилизиране на фронтовата линия, като Украйна постига малки печалби. Това може да означава, че Москва става все по-зависима от "асиметрични инструменти“, за да се насочи към своите врагове; включително кибератаки, усилия за контрол на енергийните ресурси и дори ядрените оръжия, предават от BBC.
Коментарите на Хейнс дойдоха в сряда, след като лидерите на НАТО обещаха да застанат зад Украйна толкова дълго, колкото е необходимо - засилвайки военното си присъствие в Европа. Освен това те официално поканиха Швеция и Финландия да се присъединят към Алианса. В отговор на възможността двете скандинавски страни да станат членове на НАТО, Путин обвини военния алианс в умишлено ескалация на напрежението.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг нарече това най-големият "ремонт" на Алианса от Студената война, като президентът на САЩ Джо Байдън обеща, че НАТО ще бъде "укрепено във всички посоки".
Междувременно правителството на Обединеното кралство трябва да предостави още 1 милиард британски лири (1,2 милиарда долара) военна помощ на Украйна, което е почти удвояване на подкрепата му досега. Само САЩ са предоставили повече военна помощ на Украйна, отколкото Обединеното кралство.
Президентът на Украйна Владимир Зеленски каза, че страната му се нуждае от около 5 милиарда долара (4,12 милиарда британски лири) на месец, за да финансира войната срещу Русия.
