Навсякъде се изтъква кризата, липсата на пари, но винаги има пари за литература и винага е време за литература, казва за Frognews.bg авторът на "Чай от спомени", чиято премиера е след 3 дни.
Журналистът Иво Тодоров прави премиера на новата си книга тази седмица и тя е първата му стихосбирка, която се нарича “Чай от спомени”. Редактор е поетесата Маргарита Петкова. Стиховете са подредени в четири раздела: Любовта, Сезоните, Делниците и Вечността. Иво Тодоров предпочита класическата римувана поезия, макар че в сборника има и няколко творби в “бял стих”.
интервю на Ана Кочева
‒ Чай ли е любимото ти питие?
‒ Не, но обичам чай, особено през зимата – чай с коняк, чай с ром... Има страхотни английски видове чай - за всяко време на деня. И понеже от дете имам болно гърло - и през зимата, и през пролетта се налага да пия доста чай...
‒ Озаглавил ли новата си книга, стихосбирка, „Чай от спомени”. Кога миналото става спомен?
- На следващия ден. Или дори само след няколко минути... В главите ни има невероятни сбирки от спомени – някои сами изскачат, други – след като бъдат извикани. В зависимост от настроението и повода да се върнем към някой спомен, гледаме на тази колекция от спомени по различен начин - или като на приятен коктейл, или като на необходим миш-маш, или като на досадно смесили се несъвместими напитки, например. Сложих заглавието „Чай от спомени”, защото тези стихове са писани доста години наред. И бяха в тетрадки, тефтери и папки - на хартия. И сега, като ги събрах и ги пренаписах, пренасяйки ги на компютърен файл, си спомних доста неща покрай всеки текст.
‒ А кои спомени - хубавите, или по-драматичните те инспирират поетично?
- Зависи. Може да е само една гледка. Или усещане за нещо, което може да бъде написано. Понякога е моментно хрумване на текст, на откъс от строфа, или първо ми хрумва финалият стих и после го „обличам”. Миналата зима известната българска поетеса Маргарита Петкова ме покани на премиерата на новия й сборник „Всичко!” Познавам я отдавна, участвала е в телевизионни предавания, за които работех, даже още като ученик, заедно с нея посещавахме едни литературен клуб. Тя е страхотен човек, жена и поет. Възхищавам й се. И след премиерата на нейната книга, се реших да й дам да прочете моите стихове. Тя беше беше чела сборниците ми с разкази и така събрах смелост да й дам и поезията. Маргарита веднага ми каза, че трябва да направя книга и даже ми предложи да я издаде издателството, в което тя е редкатор на поезия в момента – „Захарий Стоянов” .
‒ Привърженик си на класическата римувана поезия, но досега те изкушаваше повече прозата. Ще абдикираш ли от нея?
- Не, разбира се. Чисто хронологично, аз пишех поезия, много преди да започна с прозата. Но после ме изкуши магията на разказването, на играта с историята. Затова започнах да пиша кратки разкази. Доскоро си мислех, че съм привърженки на кратката история, защото в динимачния 21 век хората няма време да четат дълги текстове. Сега обаче съм се запалил и работя върху два романа, само че, когато човек са занимава и с много други неща, никак не е лесно за писане. Но съм се амбицирал да довърша единия до края на лятото.
‒ Иво, засега ти си известен повече като журналист. Би ли искал това да се промени, да си вадиш хляба само от „белия лист” и възможно ли е това у нас?
- За съжаление, в България – не. Хонорарите от една книга са по-малки от месечната ми заплата като журналист. Не знам защо е така, а на Запад знаем какъв бум направиха и авторката на Хари Потър, и авторката на вампирската трилогия „Здрач” и т.н, даже доста автори на вампирски книги. Като, според мен, доста от тези книги не са нищо особено като литература, но се превръщат в литературно явление.
‒ В момента си главен редактор на сутрешния блок на Милен Цветков по телевизия EBF. Какво е различното там от досегашните блокове, които сте правили заедно?
- Сутрешен блок като всички останали – с ранното ставане и късното лягане, защото аз така и не свикнах да си лягам в 21-22 ч., за да съм свеж на сутринта. Различното е в самото отношение на Милен към формата - разчупването на стереотипи, подреждането на предаването в рубрики, което дава динимика на блока, но така беше и в Нова телевизия.
‒ Спомням си, че беше казал веднъж колко обичаш историите с неочаквани обрати. Смяната на една голяма телевизия с по-малка неочакван обрат ли беше?
- За мен лично – доста неочаквано, но за мое щастие, имам вече няколко преживявания със смяна на работата, затваряне на радиостанции и т.н. и съм някак претръпнал, макар че никога не ми е приятно. Но след Нова работих месец и половина в БНТ – пак в сутрешния блок; тези сутрешни блокове са ми като орис. И после сам реших да отида в новото предаване на Милен по ЕBF. Няма значение дали телевизията е малка или голяма – винаги има зрители и съседите, хората от магазините в квартала, понеже ме познават, сега гледат EBF и това е приятно.
‒ А как се отнасят политиците към т.нар. „малки медии”?
- Няма разлика. Преди да започне „Събуди се с ЕBF” на Милен аз лично имах опасения дали ще идват гости, дали ще има зрители по телефона. Но не сме имали проблем нито с гостите, нито със зрителите – идват и министри, и депутати. Премиерът даде телефонно интервю. А хората звънят сутрин, защото този блок остана сред малкото с пряка телефонна линия. Както беше навремето в сутрешния блок на радио Експрес. Има глад за изказване на личното мнение.
‒ Защо приютихте отново проф. Вучков в предаването?
- Защото е колоритен и въпреки че мнозина си правят майтап с него, той винаги казва верни неща, просто трябва да се заслушаш. Идеята да го вземем още в Нова беше моя. Той има своята публика и носи една различност, която според мен е ценна за телевизионния ефир.
‒ „Поезия в окото на кризата”; сещам се за стиха на един поет, стих, който и ти знаеш „Не сега не е за поезия”? Кажи, сега за поезия ли е?
- Преди да получа предложението от Маргарита Петкова, издателство „Захарий Стоянов” да издаде стихосбирката „Чай от спомени”, бях проучвал възможността това да стане в други издателства. Напослeдък навсякъде се изтъква кризата, липсата на пари... Но според мен винаги има пари за литература и винага е време за литература – без значение поезия или проза. Пуснах някои стихове и разкази на личния ми блог и във Фейсбук и доста хора ги прочетоха и дадоха отзиви. Просто трябва да им се подаде текстът. А изработването на едно книжно тяло не е никак лесно и не е само написването и редактирането на текста. Затова се радвам, че проектът за корицата направи художника Борис Волф, който е и автор на илюстрациите в сборника с разкази “De puta madre”, а сега много други мои приятели ми помагат за организацията на премерата на книгата, която ще бъде на 24 юни.
