Името Буча доби световна известност. Може би дори сравнима с тази на Аушвиц. Някой ден вероятно и там ще идват тълпи весели туристи, които знаят, че трябва да им е тъжно и сериозно, но някак си просто няма да го усещат така. Руските танкове и разрушени сгради вече са последен писък на модата, на чийто фон артисти, инфлуенсъри и обикновени хора се снимат. Интересно дали някои не биха се снимали и с труповете по улиците.
Или морализаторството трябва да бъде оставено на заден план, защото това е естествен механизъм на човешката психика да се справи с ужаса на войната и съществуването изобщо.
В своята бяла, спретната черква ни очаква отец Андрий. През последните месеци се е превърнал в макабрен екскурзовод: на Володимир Зеленски, на Борис Джонсън, на Урсула фон дер Лайен…
Църквата "Св. Андрий" в Буча
Да се докоснеш до всеки един убит
„Зад църквата имаше два рова със 116 тела, сред тях 30 жени и 3 деца. Тези хора бяха погребани тук, защото всички коли, отиващи към гробищата, бяха унищожавани. Повечето убити са били на грешното място в грешното време. Разстреляни са просто така. Много от тях с вързани ръце. В Буча нямаше активни военни действия и няма как да бъде обяснено убийството на 400 цивилни„, разказва отец Андрий.
В светата обител в момента опяват мъртвите, а помещението е напълно изпразнено с изключение на галерия от снимки на убитите. Отецът ни показва още изображения и видеа от телефона си. На една от тях се виждат останките на изгорено тяло – само череп и гръбнак. Останалите снимки са дори по-противни. Но той настоява да гледаме.
„Случаите на изнасилвания, грабежи и побои са безброй. А когато се завърнаха в Русия, много от извършителите получиха награди„, спокойно обяснява и добавя: „Тези руски войници имаха много омраза в себе си, защото не можеха да стигнат до Киев“.
Това простичко обяснение е достатъчно за отеца. Нима всяко насилие не изхожда първо от омраза към себе си, а след това и омраза към ближния си? Отец Андрий пресича моралните разсъждения саркастично: „Нямах време да беседвам на философски теми с окупаторите„.
Кръст в памет на загиналите в Буча. Намира се върху мястото, където е бил масовият гроб със 116 души. В момента те са препогребани самостоятелно. На мястото също така се складират плочки за ремонт на града.
Патриарх Кирил и подкрепата за войната
Руската агресия води до разцепление в местната църква, като част от свещениците остават под религиозната власт на Московския патриархат, а друга се отделя в Украинската църква. Подкрепата за войната от страна на руския патриарх Кирил, който е с претенции за водач на православния свят, обаче шокира всички:
„Изненада за нас е, че той се нарича патриарх и дори християнин. Само чуйте какво казва той: че Киев е негова канонична територия. Свещениците се обръщат към миряните си, не говорят за земите им. Говорят за тях като за свои деца. Не като за собственост. Руските войски и патриарха не им пука за хората, а за територията – те имат имперски амбиции. Когато не покоряват дадени градове – те просто ги унищожават, както в Мариупол.
Куршумите не правиха разлика между храмовете на едната и другата църква. На бомбите също не им пука. Знам за убити свещеници, които подкрепяха Русия“, коментира отец Андрий.
Запитан дали би простил на войниците, извършили зверствата в Буча, ако някой ден се върнат и го помолят за това – отговаря мигновено: „Да, разбира се. Разкайващите се хора молят за прошка. В гроба зад църквата имаше място за 4 руски войници и това показва, че се отнасяме към тях по християнски. Ние не сме животни и знаем, че трябва да ги погребем. Искаме да сме различни от тях, да сме по-добри.“
С това разговорът ни приключва и отецът ни оставя. В храма влизат две млади момчета и момиче. Снимат и се шегуват помежду си.
Калоян Константинов, КлинКлин
