В Пловдив може би живее незаконен син на Али Агджа, атентаторът срещу папа Йоан-Павел ІІ. Това разкри преводачът Асен Марчевски, който издаде новото си документално изследване „Шифърът на Марчевски”пише сайтът plovdivmedia.
Италианският превод на книгата, който се подготвя в момента, вероятно ще предизвика шок на Апенините. Абсолютно точно и документирано Марчевски, който е бил години наред преводач на папи и български партийни величия, разкрива, че зад ръката на Али Агджа стои не някаква българска, а ватиканска връзка.
„Написах тази книга за около една година, сподели авторът. - Но материалите за нея бяха събирани цели 30 години. Като преводач бях намесен без да го желая в мръсната игра „българска следа”. Започнах да си водя бележки за всичко, което се случи след атентата. Още тогава в мен се появиха подозрения – чувстваше се една могъща и невидима сила,която купуваше медиите, за да тиражират лъжи. Лично присъствах на разговора между двама италиански журналисти. Единият попита колегата си защо е написал откровено лъжлива статия, а другият му отговори: „За пари”. Инжектираха се огромни пари в пресата, за да пише срещу България”.
Корицата на книгата
Марчевски обяснява и каква е причината да попаднем на мушката. В тези години Италия изведнъж става най-големият ни икономически партньор на Запад, като измества по стокооборот дори Германия. „Бях свидетел, когато собственикът на „Фиат” Аниели предложи на Тодор Живков да отвори тук в Пловдив поточна линия, която също да произвежда лади. Тогава Живком му отговори: „Чудесно, ама не е ли по-добре да ни пуснеш една линия за тракторчета....” Най-големият производител на пишещи машини „Оливети” пък искаше да направи в Пловдив завод за компютри. Тази българо-италианска любов не се нравеше на десните сили в Рим”.
Това обаче е само една от причините за изстрелите срещу Йоан-Павел ІІ. В книгата си Марчевски разкрива „ватиканската” следа, която води направо до трима кардинали в Рим, участвали в подготовката на покушението. Преводачът разкрива схема, в която участва злокобен квартет: Ватикана, италианските спецслужби, мафията и „Сивите вълци”. В книгата си той доказва с документи как турската терористична организация „Сивите вълци” е пренасяла наркотици от Азия в Италия, където ги е предавала на сицилианската мафия. В Трапани е действала цяла фабрика с 60 работнички. Според съдията Карло Палермо, това „предприятие” е носело чиста печалба от 1 милион на ден. Парите от дрогата са били препирани през Ватиканската банка. „Директор на Ватиканската банка по онова време бе монсиньор Марчинкус, припомня Асен Марчевски. – Той е американец с майка рускиня и баща латвиец. Израстнал е в най-бандитския квартал на Ню Йорк, само на 200 метра от централата на Ал Капоне. Явно доста е научил от това обкръжение”. Марчевски описва как всеки ден във Ватиканската банка са влизали по 4-5 чувала с пари. След това изпраната валута поемала към сметки в Швейцария, Каймановите острови, Сейшелите...За всичко това ватикана е прибирала 10 процента от сухото. Когато всичко излиза на яве, срещу монсиньор Марчинкус е повдигнато обвинение, но не успяват да го пипнат и спръст, защото е с ватикански паспорт. За да се откупи, по-късно той отпуска от банката 50 млн. долара, които Йоан-Павел ІІ изпраща на „Солидарност” в родната си Полша.
Опитите на папата да озапти своя банкер, явно са го превърнали в мишена. Кардиналите са били вбесени и от това, че Йоан-Павел ІІ обяви Кирил и Методий за покровители на Европа. Това веднага отвори възможности за отслужване на литургии в Рим и на славянски език. Мнозина във Ватикана са били ужасени и от икуменическата политика на папата към сближаване с другите религии. Били шокирани, когато светият отец стъпил в синагога и дори се прегърнал с равина на Рим. В един момент капката е преляла и заговорът е бил задействан.
Година и осем месеца преди изстрелите Али Агджа бяга от затвора в Турция. Бягството е организирано от „Сивите вълци” с пари на мафията: „Във Ватиканската банка са били донесени два алуминиеви куфара с 10 милиарда лири, разкрива Марчевски. – Самият Агджа влиза в България през Капъ куле. Остава три дни в Пловдив. Тук се е криел при един свой ятак – Раза, който може би е бил учител. Той го е развеждал из града. Заедно са ходили в Имарет джамия и са се поклонили пред тюрбето на Лала Шахин – покорителят на Пловдив. В спомените си Агджа пише, че е бил много разчувстван в този момент.„ Най-известният терорист на ХХ век си е пиел спокойно кафето по Главната и никой не е подозирал за какво е избран. След това Раза го води в София, където Агджа остава три месеца. Според Марчевски той нарочно не е убил папата: „Бил е само на около 5 метра от него в момента на изстрелите. Как може да не го улучи? Явно в последния момент е получил заповед само да рани папата, за да го сплаши. И успя – след атентата Йан-Павел ІІ вече не беше същия човек.”
В книгата си Марчевски доказва, че няма никаква „българска връзка”. Същото лично му е казала и известната италианска журналистка Ориана Фалачи: „Връзката не трябва да се търси на 1 500 километра (т.е. в България) , а на 150 метра от площада, където стана атентата”. Известен италиански журналист, с когото Марчевски също се е познавал, е имал смелостта да публикува в пресата списък с имената на 121 масони във Ватикана – кардинали и по-нисши сановници. „Няколко месеца след това го намериха убит в колата му, разказва Марчевски. – Бе застрелян показно с 4 изстрела. Това е символично масонско убийство – всеки куршум символизира една от колоните на Соломоновия храм”. Рано или късно всичко това ще излезе наяве – някой ще си признае, или ще излязат документи черно на бяло. Аз разполагам с фотокопие от досието „Тисеран” В него кардинал Тисеран, който бе директор на Ватиканската библиотека (което се равнява на шеф на Ватиканското разузнаване) описва как е било взето решението да се убие папата.”
Част от тези злокобни тайни Асен Марчевски разкри в предишната си книга „Италиански потайности”. Тя се превърна в бестселър не само у нас, но и в Италия. „Идваха непрекъснато да ми искат автографи, разказва преводачът. – Един ден ми се обади една жена и поиска да се срещнем. Видяхме се в арт-кафето под моя дом. Появи се една елегнатна дама, която май бе юрист или нотариус. Поиска ми автограф, а след това започна да ме разпитва подробно за Агджа. Доста разпалено се интересуваше как са се отнасяли към него, били ли са го. Сподели, че е самотна майка, а синът й също следва право. В един момент отскочи до тоалетната и аз веднага започнах да пресмятам с химикала. Възрастта на сина й съвпада по време... Веднага заподозрях, че той може би е син на Али Агджа. В книгата си Агджа на четири страници описва за своята любов с една българска студентка. Не е искал да има нещо общо с проститутки, защото е знаел, че всички те работят с милицията. Описва как с тази студентка са привили секс точно зад олтара на църквата „Св. София”. Така е искал да с погаври и с християнската религия. След това й подал 100 долара, но тя ги отказала. Явно студентката е забременяла, при тях тези неща стават бързо. Когато жената се завърна от тоалетната и реши да се сбогуваме, започна да ме разпитва как да стигне до автогарата. Когато говореше, „мякаше” – така говорят тук във вашия край. Много исках да я проследя до автогарата, за да видя на кой автобус ще се качи: за Пловдив ли, за Ямбол ли....”
