По време на търговията във вторник единната европейска валута поевтиня под 1,0300 долара за пръв от декември 2002 г., тъй като слабите икономически данни от еврозоната и растящите цени на газ увеличават опасенията за предстояща икономическа рецесия и засилват перспективите за разширяване на лихвената ”дупка” между ЕЦБ и Федералния резерв на САЩ.
Еврото поевтинява с 1,3% към 20-годишно дъно от 1,0280 долара, след като последното проучване отчете рязко забавяне на икономическата активност в еврозоната през юни до 16-месечно дъно.
Данните от проучването на S&P Global показаха, че растежът на бизнеса в еврозоната се е забавил допълнително миналия месец, а прогнозните индикатори предполагат, че регионът може да изпадне в икономически спад през настоящото тримесечие.
Еврото поевтинява и с близо 1% към 0,9925 швейцарски франка - най-ниско ниво от 2015 г. насам.
Графика евро/долар
В същото време природният газ в Европа поскъпна към 4-месечен връх от 176 евро за мегаватчас след започналата днес голяма стачка в норвежките петролни и газови находища в Северно море, което намалява износа на важните енергийни суровини и засилва опасенията за техен недостиг на стария континент на фона на растящите опасения, че русия може изцяло да спре доставките на газ, използвайки синьото гориво като икономическо оръжие.
Енергийната криза в Европа влошава допълнително перспективите за икономическия растеж в еврозоната, правейки още по-трудна задачата на ЕЦБ да укроти рекордните нива на инфлация. Годишната инфлация в еврозоната се повиши до нов рекорд от 8,6% през юни 2022 г.. Президентът на ЕЦБ Лагард каза, че вярва, че е малко вероятно еврозоната да се върне към среда с ниска инфлация, като същевременно потвърди повишение на лихвите с 25 базисни пункта на следващото заседание на 21 юли, въпреки че редица от централните банкери призоваха за по-рязко увеличение.
В същото време се очаква Федералният резерв на САЩ да продължи с политиката си на агресивно вдигане на лихвите, като на заседанието си на 26-ти и 27-ми този месец повиши федералната фондова лихва с 50 или дори със 75 базисни пункта.
Това предполага по-нататъшно разширяване на лихвения диференциал между ЕЦБ и Фед и е в основата на продължаващото поевтиняване на еврото спрямо долара.
