Вечер, от никаквите. Дежурен летен дъжд бевъзмездно мие улиците на прашната столица. На педя от градския пъп, мощен черен джип прелита над червения светофар и пикира в такси, след което се завърта и срутва асансьорния павилион на метрото. При този инфрастуктурен сблъсък джипът се цепи на две. Задницата поема своя нов, свободен път. Един тон метално гюле полита в безмилостен кърлинг по тротоара. На пътя му застават две случайни млади жени, неусетно запътили се към небесата. На 22 и 26.
В другата половина на джипа е имало шофьор и спътник. Изчезват в първите секунди след сблъсъка. Водачът е рецидивист - сборът от годините на жертвите е равен на тежките му нарушения на пътя. Карал е с фалшива книжка, с фалшиви номера, в държава с фалшиви правила, фалшиви норми и фалшиви наказания. Истински са били само намерените в половинката джип две сини лампи и полицейска стоп-палка.
Водачът се издирва, национално. Ще го намерят, заловят, закопчаят, покажат. Ще го пооплюем дружно, ще го заклеймим, ще го прокълнем, ще призовем наказание от всевиждащия Бог. А после бавно и кротко ще забравим и ще си тръгнем по тротоара на живота.
Горчиво утро, колеги българи. Държава, в която наказанията са само Божии, е в ръцете на Дявола.
Радослав Бимбалов, Facebook