„Тази война ще унищожи руската космонавтика. Ттака е, виждайки характера на санкциите, които бяха приети точно от САЩ и изказани от Джоузеф Байдън, както и това, което направиха европейците през следващите дни. Това ще унищожи руснаците. Може би ще могат да правят някои ракети и може би дори някои сателити, най-вече на откраднати електронни компоненти, но това няма да бъде системна космическа програма“, казва политологът Павел Лузин.
Тези думи на политолога са в пълен контраст с твърденията на ръководителя на Роскосмос Дмитрий Рогозин пред Китайската национална телевизия. Там той говори за близките космически планове на Русия: гордо да напусне МКС, да изстреля собствена станция през 2027 г., да извърши първите пилотирани полети през 2025 г., да построи заедно лунна станция с Китай . Заплашва още целия свят с многоцелевите стратегически бойни системи на междуконтиненталните балистични ракети "Сармат". Но дали е така?
Основната гордост на Русия са ракетните двигатели. Разработките на химкинското предприятие „Енергомаш“ вече четвърт век се използват на американските ракети-носители Atlas и Antares. Когато след началото на войната Съединените щати и Европейският съюз започнаха активно да налагат санкции, Рогозин се обиди и каза, че Съединените щати сега трябва да летят на „нещо друго“, например на „собствените си метли“ и замразяват доставките на руските „най-добри в света ракетни двигатели“, пише сайтът "Настоящее время".
Никой обаче не забеляза особено обидите на ръководителя на Роскосмос: в Съединените щати част от покупката на двигатели беше изоставена миналата година. И всичко това, защото съветските проекти имаха алтернативи: ракетни двигатели BE-4 от Blue Origin от Джеф Безос и Raptor от SpaceX от Илон Мъск.
Преди година Роскосмос призна, че отказът на американците ще струва на Енергомаш една трета от годишните му приходи - приблизително $200 млн.
Не са една и две компаниите, които официално прекратиха всякаква търговска и сервизна дейност в Русия. Лошо е да се работи с местно оборудване за високо прецизна обработка в страната: това са предимно съветски разработки, доскоро дори работеха върху металорежещи машини от 1932 г., получени като репарация от следвоенна Германия.
Русия е зле и с микроелектрониката. Почти всичко е от чужбина. Като започна войната, страната се лиши от възможността да купува чипове от най-големия производител в света, тайванската TSMC, и постави под въпрос покупките от Китай.
Санкциите засегнаха и участието на Русия в международни космически проекти. Европейската космическа агенция прекрати сътрудничеството в рамките на програмите Луна-25 и ЕкзоМарс. С последното е особено трагично: през септември, след дълги години подготовка, марсоходът "Розалинд Франклин" с платформата за кацане "Казачок" трябваше да излети от Байконур. На 28 февруари ESA нарече изпълнението на мисията "малко вероятно", а по-късно официално спря сътрудничеството с Роскосмос поради санкции. Следващият прозорец ще се отвори след две години, но Марс ще бъде по-далеч и абсолютно същите условия за изстрелване ще бъдат чак след 30 години. Онзи ден страните обявиха преговори за възобновяване на програмата, но до есента проектът определено няма да бъде завършен.
С Международната космическа станция всичко е сложно. Затова това е съвместен проект, че без сътрудничество няма как. Роскосмос няма да може да лети до МКС без НАСА, тъй като 70% от станцията, включително модула Заря на руския сегмент, принадлежи на САЩ. НАСА без Роскосмос не може да управлява станцията.
"Бюджетът на Роскосмос сега е $2 млрд. Това е много, много малко за големите амбиции", казва инженерът на космическите кораби Иля Харламов. Всички договори с чуждестранни клиенти, а те са основно в Европа и в Съединените щати всички договори са прекратени. Сега Роскосмос няма търговия. Тази година просто ще бъде нула.", казва още той.
Намирането на пари за развитие или поне поддържането на индустрията на същото ниво е възпрепятствано от война и санкции. Скоро на Русия ще й стане твърде скъпо да изпраща ракети с надпис "Донбас" в космоса.
