Този феномен на българската история всяка година привлича стотици хиляди туристи със своята красота и с оригиналната си, неповторима, специфична, възрожденска архитектура.
Градът светиня, извикващ у всеки българин чувство на преклонение и гордост. Така може да се определи един от най-богатите на исторически ценности град – Велико Търново. Този феномен на българската история всяка година привлича стотици хиляди туристи със своята красота и с оригиналната си, неповторима, специфична, възрожденска архитектура.
От богатите си исторически ценности, до оживения модерен и нощен живот, с пищната природа, която дава невероятни възможности за спорт и отдих, Велико Търново предлага приятно прекарване или перфектна почивка. Най-хубавото е, че във Велико Търново може да се ходи навсякъде пеш. Така всеки има възможност да се наслади на привлекателната архитектура, да поспортува или просто да се разведри след дълги часове прекарани в някое от многото добри ресторанти и кафета, които предлагат богат избор на храна от целия свят, магазини както и много барове и дискотеки с разнообразна атмосфера. Градът е много компактен, всичко, което искате е само на една ръка разстояние и улиците са изпълнени с млади хора, което му придава много свежо и модерно усещане.
Вниманието на туристите се грабва преди всичко с къщите, които са леки, накацали една върху друга, стаени една до друга, като че ли на всяка от тях природата е определила мястото и формата. От всички наши градове Велико Търново е най-богато надарен от природата, историята и културата.
Този град е създаван век след век, ставал свидетел на падения и възход, надживял вековното робство и успял да оцелее във времето като легенда. Този град грабва посетителя от пръв поглед с изключителното си местоположение. Той сякаш е изсипан върху стръмните хълмове край причудливите завои на река Янтра, декориран от дантеления скален венец.
Днес Велико Търново е административен, културен, исторически и туристически център на България. Населението само на Велико Търново наброява около 65 хиляди души, като към това се добавят около 12 000 студенти от ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, който е втори по големина университет в България и Националния военен университет “Васил Левски”.
Географското положение, благоприятният климат, наличието на природни и исторически забележителности, характерната архитектура и развитието на народните художествени занаяти, дават перспективи за още по-голямо бъдещето развитие на града. Велико Търново отдавна е емблема за България, а статистиката сочи, че градът и региона са сред десетте най-предпочитани от туристите места в Източна Европа.
Най-ранните следи от човешки живот са от петото хилядолетие преди новата ера. Следи от тракийската култура са открити на хълма Трапезица, датирани от първата половина на третото хилядолетие. Две от племената на - уздицензи и кробизи, столетия наред населяват Великотърновския край, създават значителна материална и духовна култура. Техните следи се изгубват едва през първи век от новото летоброене, когато римските завоеватели основават провинция Мизия (през 46 г. от н.е.) и изграждат нови центрове на култура във Великотърновския край, вън от голямото тракийско селище, но в ранновизантийската епоха (от V до първата половина на VII в.) хълмът Царевец отново се превръща в укрепено селище, където кипи интензивен живот. През VII в. тук съществува голямо славянобългарско селище, което в XII в. вече е укрепен град, значителен стопански, културен и воененцентър. Средновековният град бил разположен на хълмовете Царевец, Трапезица, Момина крепост, Света гора и днешния кв, "Асенов" по поречието на р. Янтра. На Царевец и Трапезица били изградени двете главни средновековни крепости. Между тях по крайбрежието на Янтра възникнал т.нар. Нов град. Под югоизточната кула на Царевец се намирал кварталът на чуждестранните търговци, "Франк хисар", а непосредствено до реката, били жилищата на най-бедната част от средновековното население на столицата.
През 1185 г. в църквата „Св. Димитър Солунски" братята Асен и Петър обявяват въстанието, сложило край на 167-годишното византийско владичество, и провъзгласяват Търново за столица на възобновената българска държава. Асен и Петър всъщност са основните виновници България отново да просъществува като самостоятелна държава, а брат им - Калоян - тя да се превърне в една от основните сили в Източна Европа. Той е разбил кръстоносците например - славна случка в българската история. Цар Иван (Йоан) Асен II пък е техен наследник, който се оказва изключителен дипломат и въздига България до втория й исторически апогей със сключването на един куп дипломатически бракове. Ето защо е много важна забележителност паметникът Асеневци (Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II). Той е построен през 1985 г., при навършването на 800 години от въстанието на братята Асен и Петър. Мечът, около който са разположени четиримата Асеневци, символизира мощта и възхода на средновековна България – самият той сочи нагоре. Паметникът е с голям размер и е разположен на изключително живописно място в града – край реката, в подножието на Света гора, до Стамболовия мост (построен по времето на Стефан Стамболов), до накацалите една върху друга къщи, придаващи специфично излъчване на града. Мястото наистина си заслужава да се посети, от една страна за да се почувства силата на тези български царе и от друга - да се насладите на великолепните панорами, които се разкриват оттам.
По времето на цар Иван-Александър (1331— 1371) Царевград Търнов става център на изключител¬но плодотворен духовен подем - вторият златен век на българската култура, който дава на славянския свят и на Югоизточна Европа прочутата Евтимиева книжов¬на школа, певческата школа на Йоан Кукузел, Търнов¬ската живописна и архитектурна школа. Престолнината е една от последните крепости, чиито защитници, вдъхновявани от Патриарх Евти¬мий, месеци наред дават отчаян отпор на османските завоеватели. Въпреки масовия героизъм на 17 юли 1393 г. градът е превзет и съсипан. През всичките 485 години на османско владичество Търново е яка крепост на българщината. Тук се подготвят съзаклятия, въстания... През 1598 г. избух¬ва Първото Търновско въстание начело с болярина То¬дор Балина; през 1686 г. - Второто Търновско въста¬ние начело с Ростислав Стратимирович; през 1700 г. - Марино въстание; през 1835 г. - прочутата Велчова завера; през 1856 г. - Капитан-Дядо-Николовото въстание; през 1862 г. - Хаджиставревата буна. По време на Априлската епопея от 1876 г. - апогей на на-ционалноосвободителната борба, градът е център на Първи революционен окръг. Това e средновековната столица на България с повече от 7000 години история.Двеста и осем години Велико Търново е българска столица.
Най- известната забележителност на града е архитектурно-музейният резерват "Царевец". Водите на река Янтра обграждат от три страни хълма на крепостта Царевец, служил за резиденция на българските царе и висши духовници. Разкрити са множество битови сгради, 22 църкви, 4 манастирски комплекса, улици и площади. Въздигната от руините е патриаршеската църква "Свето Възнесение Господне".
Аудио-визуалният спектакъл "Царевград Търнов - звук и светлина", единстената от този род атракция в цяла България. Общата панорама на величествения хълм на крепостта Царевец се допълва нея, чиято цел е със средствата на музиката и ефектното осветление да изгради един запомнящ се емоционален образ на драматичната и славна история на Велико Търново. Подобни атракции в света са едва няколко.
Друга забележителност на града е улица „Гурко”.Тя е пренесла през столетията атмосферата на възрожденския град. Къщите, строени през 18 и 19 век са разположени амфитеатрално върху скалистия бряг на река Янтра и живописно се оглеждат във водите й. Уютните кафенета и ресторантчета, галериите и етнографската музейна експозиция, допълват романтичната среща с миналото.Улиците на възрожденския град крият особена привлекателност и разнообразие на зрителните впечатления. Те са едни от достигналите до нас шедьоври на ренесансовия български архитектурен гений. Къщите са отворени обикновено към две улици с различни нива. В това си амфитеатрално подреждане изглеждат като накацали върху насечения терен и сякаш надничат една над друга към извиващата се река Янтра със светли огрени от слънцето фасади . Една от най-интересните къщи от Възраждането е Сарафкината. В нея е разположена етнографската експозиция “Народно изкуство от Великотърновско”. Представени са богати колекции от накити, тъкани, облекла, керамика, обредни предмети и др. oт края на 19 и началото на 20 век.
Всеки, който отиде в Велико Търново не трябва да пропуска и Самоводската чаршия. През 19 век тя е била една от главните търговски и занаятчийски улици на града. Днес голяма част от къщите и работилниците са възстановени. Майсторите работят по старите технологии с оригинален инструментариум пред очите на посетителите. В многобройните антикварни и сувенирни магазинчета се предлагат уникални предмети и копия на старинни накити, оръжия, керамика, тъкани, дърворезба и др.
Важен за града е и музей "Възраждане и учредително събрание".
Разположен е в реставрираната сграда на старото кметство/конака/, един от шедьоврите на самобитния български възрожденски архитект - майстор Кольо Фичето. Представя история на Великотърновския край през епохата на Възраждането - развитието на икономиката, достиженията на архитектурата и изкуството. Чрез оригинален веществен материал се разкрива мястото на този край в борбите за църковна независимост, българска просвета и политическа свобода. Възстановена е обстановката, в която е създадена първата българска конституция - Търновската.
В околностите на Велико Търново има над 10 манастира, всеки от които съхранява и пренася през вековете специфична част от българската духовност. Това се Преображенският манастир, Патриаршеският манастир "Света Троица", Килифаревският манастир, Петропавловският манастир, Плаковският манастир и др. Някои от тях са включени в маршрутите, предлагани от Регионален исторически музей - Велико Търново
Много важна забележителност е паметник Асеневци. Името му идва от трима братя и един техен наследник, които са управлявали България след освобождаването й от византийско иго. Първите двама - Асен и Петър всъщност са основните виновници България отново да просъществува като самостоятелна държава, а брат им - Калоян - тя да се превърне в една от основните сили в Източна Европа. Той е разбил кръстоносците например - славна случка в българската история. Цар Иван (Йоан) Асен II пък е техен наследник, който се оказва изключителен дипломат и въздига България до втория й исторически апогей със сключването на един куп дипломатически бракове. Паметникът "Асеневци" (Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II) е построен през 1985 г., при навършването на 800 години от въстанието на братята Асен и Петър. Мечът, около който са разположени четиримата Асеневци, символизира мощта и възхода на средновековна България – самият той сочи нагоре. Паметникът е с голям размер и е разположен на изключително живописно място в града – край реката, в подножието на Света гора, до Стамболовия мост (построен по времето на Стефан Стамболов), до накацалите една върху друга къщи, придаващи специфично излъчване на града. Мястото наистина си заслужава да се посети, от една страна за да се почувства силата на тези български царе и от друга - да се насладите на великолепните панорами, които се разкриват оттам.
В близост до Велико Търново е едно от най-красивите кътчета в България –Арбанаси. То е създадено в края на 15 век от християни, идващи от югозападните краища на Балканите - българи, гърци, албанци. Няколко десетилетия е владение на различни османски сановници, а в средата на 16 век става собственост на Велкия везир на Османската империя Рустем паша. Жителите му получават данъчни облекчения и други привилегии срещу задължението да охраняват близкия проход. Така селището бързо се разраства и просперира, привличайки заселници от близките околности.
Заможните жители на Арбанаси търгуват из всички краища на Турската империя и в страните от Централна Европа. Поддържат тесни връзки с Италия, Австро-Унгария, Русия, Влашко, Индия и извършват големи финансови операции между европейските градове и Цариград. В селото се развиват златарството, медникарството, ковачеството, отглежда се копринена буба.
снимки Вяра Йовева
