Българското правителство в оставка използва последния си дъх, за да бие тревога за това как мафията е иззела контрола над ключов граничен пункт към Европейския съюз и подкопава безопасността на храните и предполагаемите общи стандарти на вътрешния пазар на блока. ГКПП ”Капитан Андреево” на границата на България с Турция дълги години е известен като входна точка за наркотици в Европейския съюз и като място, на което схемите за рекет процъфтяват.
Сега антикорупционните кръстоносци в лицето на ПП, които оглавяват отиващото си правителство, хвърлят светлина върху това как една престъпна група – при предишни политически администрации – е допуснала огромни количества храни в ЕС без подходящи проверки.
Премиерът Кирил Петков, който дойде на поста само преди седем месеца с обещания да се бори с корупцията, подаде оставка миналата седмица, след като загуби вот на недоверие. Репресиите срещу прословутата гранична корупция в България, свързана с мафията - отдавна причина България да не получи право да се присъедини към Шенгенското пространство без паспорти - идва, когато партията на Петков се позиционира за евентуални общи избори през есента. Изправяйки се както срещу Кремъл (София миналата седмица изгони 70 руски дипломати и шпиони), ака и срещу организираната престъпност, Петков се опитва да начертае ясна разделителна линия между себе си и предишни администрации, които бяха опетнени от връзките си и с двете.
Справянето с мощните мафиотски интереси в България не е за хора със слаби сърца. Иван Христанов, зам.-министърът на земеделието, който ръководи работата в Капитан Андреево, сега трябва да живее под охрана заради заплахи. Заедно с него под охрана са и други служители.
Частната граница на Европа
Разследването на българското правителство се фокусира върху организирана престъпна група, която използва позицията си на фактически монополист, контролиращ един от най-натоварените гранични пунктове в Европа, за да генерира незаконен доход и да допуска храни в ЕС, които при нормални обстоятелства биха били отхвърлени или унищожени по регулаторни причини.
Асен Василев, финансовият министър в оставка, публикува оценки, според които финансовите щети, произтичащи от корупция на граничния пункт, са 2500 евро на час - или близо 22 милиона евро годишно. Пред българска телевизия Василев каза, че от десетилетие при "Капитан Андреево" на практика има "частна граница". Престъпната група, според служители, е имала монопол върху граничния контролно-пропускателен пункт, вземайки подкупи и изнудвайки компании - без намеса от властите.
Българското правителство постави граничния пункт под свой контрол и поиска помощ от чужди правителства и организации. Българската граница с Турция също предизвика безпокойство сред европейските служители.
През 2017 г. тогавашният член на Европейския парламент Кати Пири, политик от холандската Лейбъристка партия, се оплака във въпрос до Европейската комисия, че „хиляди граждани на ЕС отново са претърпели сериозни неудобства поради корупционни практики в България, като например хората да бъдат принудени да плащат подкупи на границата“. Но години наред всички тези опасения бяха до голяма степен игнорирани, както в България, така и на ниво ЕС.
Да управляваш завладяна държава
През пролетта правителството на Петков започна процеса на поемане на контрола върху ГКПП "Капитан Андреево" в опит да възстанови реда. Български официални лица поканиха и чуждестранни митничари на посещение, като в сряда пристигна делегация от Генерална дирекция "Здравеопазване и безопасност на храните“ на Европейската комисия. Когато правителството пое проверките, подозренията за липсата на строг контрол се потвърдиха.
Ключовото предизвикателство за българското реформаторско правителство е, че неговите служители трябва да управляват "завладяна държава", в която съдебната система до голяма степен не функционира и работещите в нея до голяма степен си затварят очите за делата на мафията и то на високо ниво. Затова страхът на все още управляващите страната е, че ще има възмездие - както от организираната престъпност, така и от прокурорите.
Българските прокурори и партията ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов, която доминираше политиката на страната повече от десетилетие, бяха мишена на масови протести срещу корупцията през 2020 г., в които протестиращите обвиниха съдебната система и правителството в подкрепа спрямо мафията и задкулисието. Докато Борисов падна от власт миналата година, позицията на всемогъщия главен прокурор е защитена от политическа намеса и той отказа да се подчини на искането на правителството на Петков да подаде оставка.
Това е проблем и на Европа
Търсейки външна подкрепа за борба с могъщата мафиотска мрежа в страната си, много българи са склонни да подчертаят, че мащабът на корупцията трябва да привлече общоевропейски отговор. През последното десетилетие обаче администрациите на бившия германски канцлер Ангела Меркел и Европейската комисия, водени от дясноцентристката Европейска народна партия, заеха последователно мека позиция по отношение на България и избягваха да посочат с пръст своя съюзник Борисов. Служител на Комисията каза, че Брюксел наскоро е изпратил "спешен одит на място“ в отговор на опасенията". По думите му обаче за момента Комисията няма доказателства, които да показват, че общественото здраве, здравето на животни или растения е било компрометирано.
Някои анализатори отбелязват, че акцентът върху преминаването на границата от страна на политици от реформаторите в отиващата си коалиция на Петков е част от лавиране в очаквана битка с ГЕРБ на избори.
превод и редакция: Джесика Вълчева
