Вторник вечер. В центъра на София стана трагичен инцидент, за който вярвам - всеки от нас разбра по един или друг начин. Общественият отзвук след тежката катастрофа, при която джигит с досие в полицията помете две млади момичета на спирка, беше голям. Разбра се, че служители на МВР може би са осигурявали чадър над Георги Семерджиев. Разбра се, че прокуратурата си е затваряла очите. Но за някои медии изглежда се оказва важно друго - че едно от загиналите момичета било “проблемно”. Лешоядите надушиха кръв.
Новината е съобщена от Българската национална телевизия. Да, точно така - обществената медия, която би трябвало да бъде еталон за журналистиката, да съобщава надеждна информация и да се бори обществото ни да е добре информирано и критично. Уви, това е просто представа, родена в младата ми идеалистична глава. Медийната среда в България е много, много далеч от това и то по куп причини. Но покрай подобни зверски инциденти винаги се питам - журналистите нима забравят, че зад всяка трагедия се крие човешка съдба?
Уважаеми колеги от обществената медия, защо е важно, че едно от убитите на столичен тротоар момичета от шофьор-рецидивист, управлявал десетки пъти под влияние на опиати с фалшиви книжки, е било проблемно? Какво ни вълнува това, че тя била обявена за общодържавно издирване като свидетел, а преди години майка й я пускала за издирване, защото не се прибирала вкъщи? Нима това ще помогне за спокойствието на хилядите майки, чиито деца се разхождат по столичните улици вечер и треперят, че същият надрусан джигит, но с друго име, няма да ги връхлети, защото полиция, прокуратура и съд са си затваряли очите за нарушенията му по българските пътища? Нима майката на това момиче ще спи по-спокойно, защото ще знае, че детето й вече не е издирвано, а всички знаят къде е - два метра под земята, още преди да е навършило 30? Цинично ли звуча? Чудесно. Защото вие сте точно това - цинични.
Аман от сензационности при такива инциденти. Аман от ровене и криворазбрано схващане за дълг към обществото. Снижете се. Млъкнете. За малко поне. Или поне задавайте правилните въпроси. Това ви е работата.
Джесика Вълчева