Някои станахме скучни момчета - с професии и принципи, със стари коли на газ, без връзки в полицията. Ние сме балъците, които дават ред в магазина и поздравяват. Ние сме балъците, които си плащат сметките и не харчат чужди пари. Ние сме балъците, които помнят грешките си на пътя и се учат от тях.
Не мислим криминални схеми за забогатяване, а само как да направим нещо малко по-смислено от предишното.
Но стандартът тук е друг. Стандартът е всички да мутреят - от продавачката в бакалията до депутатите. Мутреенето е да се правиш на по-хитър, отколкото си. Да даваш вид, че другите ти дължат нещо.
През годините определихме и следващия харесван стандарт: на лошите момчета. Големият черен джип, бицепсът, татусите, модните марки и липсата на един ден трудов стаж са неизчезващ тренд.
Истината е, че мутрите не са си тръгвали. Ние им даваме власт на избори, имитираме ги, одобряваме ги, харесваме ги, говорим като тях. Теглим кредити, за да имаме като техните коли. Ходим в техните заведения и си мечтаем да сме като тях.
Една частичка от 90-те дреме във всеки. Тя проблясва, когато не спираме на пешеходна пътека, когато не даваме път, когато налагаме възгледите си с обиди, когато... Няма ден без нея.
А можеше просто да изберем да бъдем скучни балъци. Но не. Това не е за нас...
Ето защо ще продължаваме да умираме по тротоарите и кръстовищата. Невинни и неживели.
Битието определя съзнанието. В нашия случай обаче съзнанието определя битието.
Били Салиев
