14 юли, парад в Париж, звучи Марсилезата в чест на щурма на Бастилията – началото на Френската революция. Днес Франция празнува. Чества се събитието, оказало огромно влияние на развитието на целия свят.
Робеспиер често се появява в историческите писания като организатор на кървавия терор във Франция, от който републиката е спасена само с преврата от 9 термидор (9 термидор от II година според републиканския календар). Междувременно събитията, предшестващи Термидора, показаха, че Робеспиер всъщност е загубил политическата власт по това време и групата на неговите поддръжници в Комитета за национално спасение (революционно правителство) е практически изолирана. Настроението на обреченост и усещането за предстоящ колапс е отразено и в последната реч на Робеспиер на Националния конгрес ...
***
„Наричат ме тиранин. Ако бях такъв, щяха да пълзят в краката ми, щях да ги обсипя със злато, щях да им дам право да вършат престъпления и щяха да са ми благодарни! Ако бях тиранин, тогава монарсите, които победихме, не само нямаше да ме информират, но щяха да ми предложат престъпната си подкрепа; бих правил бизнес с тях... И каква жестока подигравка да представят като тирани граждани, които винаги са се опитвали да унищожат! Всички измамници ме обиждат; най-законните действия на другите се приписват като престъпление за мен; щом човек ме опознае, клеветят го... Развивайки обвинението в тирания, те започнаха да ме обвиняват във всички несправедливости, всякаква вина или всякаква строгост, необходими за спасението на родината. Казаха на благородниците: само той ви изгони; в същото време на патриотите се казваше: той иска да спаси благородниците; на свещениците беше казано: само той ви преследва, без него бихте живели спокойно; на фанатиците беше казано: той е този, който унищожава религията; на преследваните патриоти се казваше: той го нареди или не искаше да го предотврати. Всички оплакващи се изпращаха при мен с думите: съдбата ви зависи само от него. Хората, които се крият на обществени места, разпространяват тази клевета всеки ден; присъстваха на заседанията на революционния трибунал, казаха: ето осъдените, кой е виновен за това? Робеспиер... Някои клеветят, други търсят поводи за клевета. Но колко презрени са средствата им! Съдя по един факт. Бях временно упълномощен, в отсъствието на един от моите колеги, да ръководя Главното полицейско бюро, наскоро и зле организирано под ръководството на Комитета за обществена безопасност. Моето краткосрочно управление беше ограничено до тридесет декрета, които или освобождаваха преследваните патриоти, или ни защитаваха от няколко врагове на революцията. И какво! Моето управление на държавната полиция послужи като претекст да ме накарат да отговарям за всички действия на Комитета за обществена безопасност, за грешките на всички власти, за престъпленията на всичките ми врагове! Може би няма нито един арестуван, нито един обиден гражданин, на когото да не се каже за мен: ето ви виновникът за вашите нещастия, ще бъдете щастливи и свободни, ако той престане да съществува. Каквото и да е, минаха поне шест седмици от края на моята „диктатура“ и нямам никакво влияние върху правителството. Да не би патриотизмът вече да е по-добре защитен? Стана ли семейството по-щастливо? Пожелавам си го. Но моето влияние през цялото това време се ограничаваше само до защита на каузата на родината пред народното представителство и пред съда на обществения разум... В чии ръце са сега армията, финансите и вътрешното управление на републиката? В ръцете на преследващата ме коалиция... Но не им стига, че един неудобен или бдителен човек, отчаян от собствената си полезност, се пенсионира; самото му съществуване е обект на страх за тях и те планираха да го лишат от правото да защитава хората заедно с живота му ... О, ще напусна живота без съжаление! Имам опит от миналото и виждам бъдещето! Защо да продължаваме да живеем в този ред на нещата, когато интригата постоянно тържествува над истината, когато правдата е лъжа, когато най-долните страсти, най-абсурдните страхове заемат мястото на интересите в сърцето на човечеството? Как да издържам мъките пред вида на тези предатели, от които някои повече, други по-малко умело крият подлите си души под прикритието на доблест или приятелство - но всички те ще затруднят потомството да реши кой от моите врагове е бил по-подъл и по-жесток. Преди време обещах да оставя страшен завет на потисниците на народа. Завещавам им страшната истина и смъртта!"
========================================================
*Максимилиан Франсоа Мари Изидор дьо Робеспиер е френски юрист и политик, един от най-известните дейци на Френската революция, известен сред поддръжниците си като „Неподкупния“ и „сантименталния тигър“. Участник в Генералните щати, Учредителното събрание и Конвента, аболиционист. С участието си в Комитета за обществено спасение оглавява репресиите, станали известни като „царство на терора“. Това е и причина самият той да бъде екзекутиран през 1794 г.
