Правителството на Кирил Петков бе обединение от четири твърде разнородни елемента, поради което никой не очакваше, че ще изкара пълен мандат. И все пак то живя неочаквано кратко. Рационалните интереси на четирите субекта изискваха коалицията да се крепи, защото предсрочни избори можеха да ги лишат от властовия ресурс, с който разполагат. Правителствената конструкция бе съборена от единствения фактор, който не е съвсем рационален играч – Слави Трифонов.
Той така и не можа да стане истински политик и решенията му понякога зависят от емоции, комплекси, лична неприязън и моментни настроения.
Но късият фитил на г-н Трифонов бе подпален от два реални сблъсъка. Първият е по кадрови въпроси, за това кой да овладее ключови институции като БНБ и антикорупционната комисия. В основата на втория сблъсък са клиентелистките мрежи, оплели в едно пътностроителни фирми, политици и висши държавни чиновници. Това е секторът, в който държавата разпределя най-много пари за частни компании, става дума за милиарди годишно. В правителството нямаше съгласие какво да се прави с тези мрежи – да бъдат модифицирани, легитимирани, овладени и преподчинени, или пък изчегъртани след като им бъде лепнато клеймото „наследство от Бойко Борисов“. В крайна сметка подводните течения, генерирани от тези огромни финансови интереси, обърнаха коалиционния кораб.
В новата ситуация на задаващи се избори, тандемът Петков-Василев се стреми да остане на гребена на протестната анти-ГЕРБ вълна от 2020-2021 г. Но понеже Б. Борисов не е на власт от 14 месеца, височината и силата на тази вълна започна да намалява. За да й придадат нов импулс, сега Петков и Василев насочват острието на своето антикорупционно говорене и срещу досегашния си коалиционен партньор „Има такъв народ“, като го записват в лагера на „статуквото“. Слави Трифонов и неговите хора се бранят ожесточено и контраатакуват, но техният разказ изглежда по-неубедителен от този на „Продължаваме промяната“ и това вещае изпадането им от следващия парламент.
Другата новост е, че с доста свои действия и изказвания Петков и Василев дават знак, че се отказват от имиджа на партия-чадър, която се бори за гласовете на избиратели от всички социални прослойки и от целия идеологически спектър. Войната в центъра на Европа, грубиянското поведение на Москва и спирането на газовите доставки за България принудиха „Продължаваме промяната“ да заеме позиция и да избистри своя геополитически образ. Петков гони руски дипломати, Василев отсича, че нов договор с „Газпром“ няма да има и, че очаква Украйна да спечели войната срещу Русия. Ясно е, че на гласове от русофили те вече не могат да разчитат, защото декларират ясна европейска и евроатлантическа ориентация. Това е важна промяна, защото русофилите бяха доста значима съставка на протестите срещу Борисов през 2020 г. и някои от тях през 2021 г. са пуснали бюлетина за „Продължаваме промяната“.
Завоят на „Продължаваме промяната“ към Брюксел и Вашингтон обнадеждава Б. Борисов и той отговаря с евроатлантически намигвания към Петков и Василев – подкрепя даването на български оръжия на Украйна, дава рамо на правителството за изгонването на руските дипломати и дори кани „Продължаваме промяната“ да приемат заедно с ГЕРБ закон за забрана на руския газ. Засега обаче Петков и Василев отвръщат на борисовата покана за флирт с антикорупционно ръмжене и му показват, че е рано да го вадят от изолацията.
Последните социологически проучвания показват, че засега БСП и Демократична България остават в играта, а ДПС е на обичайното си електорално равнище. Най-интересното бе какво ще стане с Копейкин. По едно време изглеждаше, че той има шанс да акумулира голяма част от протестния вот в страната, без оглед на идейни установки. Т.е. - към неговата традиционна антизападна, пропутинска и антиваксърска електорална база да се добавят и онези немалко хора, които са антисистемно настроени и са против всичко и всички. Проучванията на „Алфа рисърч“ и „Маркет линкс“ от този месец обаче показват, че това по-скоро няма да се случи и „Възраждане“ ще остане с едноцифрен процент.
Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество