Вакуумът в сигурността, оставен след изтеглянето на ЮНА (Югославската народна армия, б.р.) от Република Македония в началото на 90-те години на м.в., не беше запълнен от силата на съседна държава поради тяхната европейска и евроатлантическа програма.
Въпреки факта, че слабостта в международната политика е вид покана за окупация, никой не нападна македонската държава. Разбира се, ние не оставихме нещата просто на вярата в идеята, а се обърнахме към ООН с молба за изпращане на войски по границите със съседните страни като първа превантивна мисия на световната организация. Целта беше да се защитим от евентуално нападение и да спечелим време до формирането на македонските въоръжени сили. В разговора, който проведох със Сайръс Ванс и лорд Оуен в Ню Йорк, те бяха изненадани от идеята на президента Киро Глигоров за такава мисия и ме предупредиха, че войските на ООН могат само да наблюдават, но не могат да защитят македонската държава от нападение от съседна държава.държава. Поне ще сме по-шумни, ако извикаме заедно „Помощ!“, казах, внасяйки малко хумор в сериозната ситуация. Никой от по-могъщите ни съседи обаче не взе оръжие, за да ни окупира. Вашингтон и Брюксел не одобриха подобни агресивни действия, но настояха всички балкански държави да работят за своята демократична трансформация като критерий за бъдещо членство в НАТО и ЕС.
Този дух на Европа усетих и тези дни, тридесет години по-късно, в изказванията на първите хора на сръбската и българската политика. В скорошно интервю президентът на Сърбия Александър Вучич каза, че трябва да се загърбят неразбирателствата с България относно историята и да се използва възможността, предоставена от френското предложение за започване на преговори с ЕС. Такава политика ще означава икономически и цялостен прогрес за Македония, какъвто преживя Сърбия. Ние не искаме нищо от Македония, освен да бъдем приятели, каза сръбският президент по начин, характерен за отношенията между скандинавските страни. Вместо, както в миналото, да ни вкара в спор, за да се покаже страната му като наш спасител, Вучич ни тласна по европейския път. Премиерът Кирил Петков пък каза, че ще е ужасно Албания да започне преговори с ЕС, а Македония да остане извън интеграционния процес. Загрижен за страната ни, Петков казва, че ако иска да се развива, единственият път за Северна Македония е европейският.
Това, което обединява двамата политици на две балкански държави Сърбия и България, исторически съперници в подялбата на Македония, е реториката в духа на освободената от национализма европейска идея. Една класическа националистическа политика от едни минали и настоящи времена би се ръководела от принципа "Колкото по-зле за Македония, толкова по-добре за нас" или "Врагът на моя враг е мой приятел". А именно подобна политика би работила за унищожаване на македонската държава. За българските националисти, които вярват, че сме българи, запазването на Македония извън евроинтеграцията с помощта на българското вето е формулата за стагнацията и разрухата на македонската държава, но и шанс за осъществяване на мечтата за Велика България. За тях би било желателно, а не "ужасно" Албания да напредва към ЕС, което с времето би предизвикало стагнация и етническа поляризация в страната и разпадане на междуетническия консенсус. Щеше да последва нова криза, вакуум като този от началото на 90-те. Реалистичен би бил вариантът да се създаде някакъв политически водовъртеж, който да вкара Сърбия, България и Гърция в нова битка за подялба на сферите на влияние в Македония. И всичко това на нашите глави. Разбира се, обстоятелствата са се променили и историческите аналогии, като тази, която представих сега, не винаги са надеждни.Но въпреки НАТО и ЕС национализмите и съперничествата между балканските държави не са мъртви. За щастие се оказва, че европейската идея е силна, която извира от съзнанието, че моята страна ще е добре, ако всички държави са добре, както казаха нашите приятели Петков и Вучич. Съзнанието, че всички на Балканите сме в една европейска лодка.
От „Слободен печат“, Северна Македония
*Денко Малески – северномакедонски политик, дипломат, бивш външен министър.
