Реалната картина на корупцията в България е скрита – това е основният извод, който Антикорупционният фонд прави в своя Годишен мониторингов доклад върху дейността на държавните институции срещу корупцията по високите етажи на властта, озаглавен „Антикорупционни институции 2021: нулева година“.
Докладът анализира развитието на 49 ключови разследвания за корупция от прокуратурата и практиката на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ).
„На повърхността излизат казуси предимно от минали години, които започват шумно, кампанийно и години по-късно те приключват най-често с оправдателни присъди от съда и повече нищо не се развива“, заяви адвокатът и старши правен експерт в АКФ Андрей Янкулов.
Според него дори когато казусите приключват това става в информационно затъмнение.
„Нашата основна цел е да систематизираме всички тези случаи, да ги има на едно място и да може да се види реалната картина на това, което се случва с корупцията по високите етажи”, уточни Янкулов.
Като основна причина за оправдателните присъди в 12 от 14 общо влезли в сила присъди за 4 години, той посочи т.нар. „несъставомерност на деянието“.
„Т.е. повдигнато е обвинение за нещо, за което съдът казва, че не е престъпление. Съдът казва, че изначално това, което е описано, не представлява никакво престъпление. Това е извод, който в повечето случаи е последователен на всички съдебни инстанции - също извод, с който по-нататък се съгласява и прокуратурата“, коментира адвокатът.
„Това показва, че се повдигат обвинения за неща, които изобщо не са престъпления, а реалните престъпления с корупцията по високите етажи остават скрити от фокуса антикорупционните институции. Те очевидно не се занимават изобщо с тях“, добави той.
