Европейската комисия договаря двойно увеличение на вноса на азербайджански газ в ЕС. Италия пък спазари по-големи доставки от Алжир. Голямата надежда за Европа в средносрочна перспектива е катарският газ, чието производство ще нарасне рязко към 2025-2027 г. Увеличени доставки на нефт пък ще бъдат търсени от петролните монархии в Персийския залив.
Какво е общото между всички тези договорки за замяна на руските енергоресурси? Че те са правят с авторитарни държави. Е, защо да заменяме "недемократичния" руски нефт и газ с такъв, идващ от други диктаторски режими, питат иронично феновете на "Газпром", "Роснефт" и "Лукойл". Отговорът е ясен - ЕС не желае руски енергийни суровини не защото Русия е диктатура, а защото режимът в Москва нападна брутално и непровокирано една съседна държава в центъра на Европа. Азербайджан, Алжир или Катар не са правили и не правят нищо подобно. Никой нямаше да се отказва от руския нефт и газ, ако Путин се беше задоволил с вътрешните репресии срещу Навални и други опозиционери и не беше прибегнал до външа агресия. Справка - вижте какъв процент от внасяните в ЕС енергийни суровини идваха от Русия преди 24 февруари т.г. Нима тогава в Москва цареше демокрация?
Дори и на фона на агресията срещу Украйна, ЕС не налага забрана за внос на газ от Русия и няма намерение да го прави, защото незабавна замяна със суровина от други страни не може да се намери. Рязкото намаляване на руските газови доставки за европейските клиенти се дължи единствено на желанието на Москва да шантажира ЕС. Това си е една икономическа "специална операция".
За ЕС бягството от руските енергоресурси е рационален разчет, но и морален казус. Ясно е, че ако в руската военна машина се наливат повече петродолари, тя ще бъде по-голяма заплаха за европейската сигурност и страните от ЕС ще трябва да се изръсят със стотици милиарди евро, за да поддържат своите армии на ниво, адекватно на заплахата.
От друга страна санкциите срещу руската енергетика са единственият възможен достатъчно силен инструмент за възпиране на Русия. Може и да се подигравате на мерките на Германия за пестене на енергия, но повечето германци нямат нищо против да изкарат зимата в жилища и офиси, където температурата е с 4-5 градуса по-ниска от обичайната, ако това може да спаси живота на 40-50 хиляди украински и руски войници и цивилни украинци.
И накрая - да, ЕС ще продължи да купува по-голяма част от своите нефт и газ от недемократични държави. Друг избор няма. В света има само 4 демократични страни, които са големи производители на нефт и газ - САЩ, Канада, Норвегия и Австралия. Всички останали крупни износители са диктатури.
Пламен Димитров, Геополитическо дружество
