В момента пълзим по дъното, трябва да пренастроим икономиката си за растеж. Това предполага пазарът да диктува цените, а не регулатори и политици. Това каза министър на регионалното развитие и благоустройство Росен Плевнелиев пред БНТ.
Според него енергийната либерализация е сериозен проблем за България. Българският енергиен пазар трябва да се свърже с енергийните борси в съседните държави и да се създаде реална конкуренция в сектор, който в момента е монополен.
"Думата не е цената на газ, цената на тока и така... голямата дума за България е... дори не е АЕЦ "Белене" и дори не е Бургас - Александруполис, всичко на куб и на квадрат, тя е енергийна либерализация. Цената на тока да се определя от енергийна борса, от пазара на тока, а не от този или от онзи регулатор, или някой политик“, заяви Плевнелиев.
"Цените на газа са функция на много компоненти и България не може да диктува цените. Бих предпочел цената на електричеството да е по-висока, но да има инвестиции за енергийна ефективност, вместо по-ниска цена без такава ефективност", допълни министърът.
Той коментира, че подходът в европейските държави е именно чрез инвестиции в енергийна ефективност се намаляват брутните разходи на домакинствата и бизнеса за енергия.
“Мен лично доста ме притесни фактът, че като че ли прехвърляме цялата отговорност върху ЕРП-тата, посочваме ги и казваме "ето те са лошите". Няма такова нещо. Къде е била държавата 5 години? Къде е бил регулаторът? Той е проверявал и сканирал всеки разход. Той е трябвало да ги одобри. Той трябва да даде обяснение, а не тези компании, които имат намерение да продължават да инвестират в тази държава. Така че лично аз бих седнал на масата заедно обаче с регулатора, за да видим къде е истината“, коментира Плевнелиев.
Според него намесата на политиците в енергийните теми трябва да е по-скоро вторична. “Има договори, има правила, трябва да си просто следим договорите и да ги изпълняваме. Това се отнася както за руския гигант "Газпром", така и за малката българска икономика, която обаче вече е част от европейската“, допълни регионалният министър.
Той не сподели и оценките, че България вече излиза от кризата, а заяви, че момента страната "пълзи" по нейното дъно. Според него след кризата може да се очаква годишен растеж на икономиката в размер на около 2-3%.
“Всичко зависи вече оттук нататък не само от международните пазари, но и от това по какъв начин българската индустрия ще се преструктурира, защото растежът от миналото беше базиран на харчене и на потребление, а не на инвестиции и създаване на стойност. И сега икономиката, разбира се, трябва да се пренастрои“, заяви Плевнелиев..
Той припомни, че един от основните двигатели, на които се е дължал в миналото икономическият ръст на страната – строителството, го няма.
“Строителството не трябва да си въобразява, че е двигател. Икономиката трябва да се ориентира към нови сектори“, каза регионалният министър.
“България има реномето на сила в информационните технологии. Но идват индустрии на бъдещето. Такива са тези лайфсайанси, свързани със здравето. Бъдете сигурни, че след 15-20 години хората на тая планета ще могат да купуват, да плащат на докторите и на клиниките за много неща, които в момента не са възможни. Това са едни индустрии за хиляди, милиарди, които могат да се случват в България“, смята той.
Според него предстоящата реформа в болниците и достатъчното кадри са добър повод за такова преориентиране. Това обаче изисква визия, ясна програма за действие, пренастройване на учебните програми, пренастройване дори и на някои институти в БАН, както и на цялата българска икономиката“, категоричен е Плевнелиев.
